Писма до Милена

В нито едно друго произведение Кафка не се разкрива така, както в Писма до Милена. Милена Йесенска - талантлива и харизматична, преводачка на Кафка на чешки - е единствената жена в живота на писателя, която се приближава истински до него. За Кафка тя е жив огън, какъвто никога не е виждал. Именно с нея той споделя най-съкровените си мисли, а след края на връзката ѝ поверява своите дневници. Писма до Милена са интимен прозорец към желанията и надеждите на един от най-значимите писатели на XX век. Кафка се запознава с Милена Йесенска през 1920 година, когато тя превежда негови текстове. През 1924 година Кафка умира в санаториум край Виена, а през 1944 г. Милена намира смъртта си от ръцете на нацистите.

"Скъпа Милена, иска ми се краят на света да дойде утре. Тогава ще мога да взема следващия влак, да пристигна на прага ти във Виена и да кажа: "Ела с мен, Милена. Ще се обичаме без скрупули, страх или задръжки. Защото утре светът свършва." Може би не обичаме неразумно, защото смятаме, че имаме време или трябва да се съобразяваме с времето. Но какво ще стане, ако нямаме време? Или какво ще стане, ако времето, както го познаваме, е без значение? Ех, само ако светът свърши утре. Можем много да си помогнем."
Из книгата

Франц Кафка е австрийски писател, един от фундаменталистите на модернистичната проза. Показвайки в своите творби духовния опит, който се открива пред човечеството с историческите катастрофи и изпитания в периода на световните войни и тоталитарни режими, Кафка получава славата на творец-пророк. Творческото наследство на писателя включва три недовършени романа, няколко сборника с разкази и притчи, афоризми, писма и дневници. Приживе успява да публикува само няколко сборника с разкази, които не предизвикват особено внимание към творчеството му. Славата застига Кафка посмъртно, когато въпреки завещанието, според което литературното му наследство трябва да бъде изгорено, изпълнителят не унищожава ръкописите на писателя, а ги публикува.

Франц Кафка е роден на 3 юли 1883 година в Прага в семейството на евреи. Най-близка до него се оказва немската култура: в периода 1789 -1793 година той учи в немското начално училище, всичките си съчинения пише на немски език, въпреки че отлично владее чешки. Франц завършва гимназия през 1901 година, след което се записва да учи право в "Карлов университет". В университета Кафка се записва да учи по настояване на баща си, който гледа с презрение към литературните интереси на своя син. Неговото деспотично влияние цял живот подтиска Франц и всичко свързано с баща му и семейството поражда чувство за вина у писателя. През 1908 година отново по настояване на баща си Кафка започва работа като скромен чиновник в застрахователна фирма, където работи до 1922 година - поради здравословни причини се пенсионира предварително. Кафка се отнася към работата си като към тежък кръст, който трябва да носи и искрено ненавижда всичко, свързано с нея. Единственият му отдушник от първостепенно значение за него е заниманието с литература. Той започва да пише тайно от родителите си, предимно нощем, и този двойнствен живот много му тежи. През този период Кафка започва да пише романа си "Америка". Тогава се появява и първата му значима творба разказът "Присъдата" (1913 г.), последван от новелата "Метаморфозата" (1915 г.), в която писателят преобразява главния си персонаж в огромно насекомо. Книгата представлява ужасяваща и абсурдна картина на отхвърлеността и вината и се нарежда сред най-четените белетристични творби, въплътили страховете и кошмарите на XX век.

По време на следването в университета Кафка се запознава с Макс Брод и Феликс Велч, които остават негови близки приятели до края на живота му. Самият Брод играе значителна роля в биографията на Франц: виждайки в странния си приятел истински литературен гений, той му помага да публикува произведенията си и постоянно го насърчава. Като писател Кафка дебютира през 1908 година с два малки разказа, които са публикувани в списание "Хиперион". По-голямата част от неговите писания са публикувани след смъртта му, което и обяснява прекомерната му самокритичност и неувереност приживе, както и липсата на връзки с литературната среда. Кафка и оригиналното му творчество са били известни само на тесен кръг професионалисти и литератори, въпреки това през 1915 година той получава наградата "Фонтане", която се счита за едно от най-престижните немски отличия в областта на литературата. През 1914 година започва да пише романа си "Процесът", а през 1922 започва работа върху романа "Замък". Според Владимир Набоков най-силно влияние върху литературния стил на Кафка упражнява френският писател Гюстав Флобер. Подобно на него Франц си служи с езика като с работен инструмент, а в прозата си използва словесни обрати от речника на администрацията, деловите среди, естествените науки и др. Почти във всичките си творби писателят разработва темата за личностното поражение пред неведомите сили на закона и непроницаемите житейски условности. Героите му напразно се стремят към социална значимост, а крушението им е представено най-често в леко иронична светлина. Текстовете на Кафка са ясни и в същото време закодирани и херметични. Поради предметния език, несложното действие и ярката образност те изглеждат леснодостъпни, но стават трудни за възприемане, когато се долови тяхната неизмерима дълбочина и екзистенциална тревожност на посланията им. Една от малкото, които виждат в Кафка литературен гений е преводачката, журналистка и най-голяма любов на писателя Милена Йесенска. В началото на 20-те години те имат любовна връзка, въпреки факта, че жената е била омъжена. Впоследствие неговите писма към нея са включени в книгата "Писма до Милена".

Франц Кафка цял живот е преследван от различни хронични заболявания, включително и туберкулоза. В дневниците си той предполага, че няма да доживее до 40 години и предположенията му се оказват почти верни - умира на 3 юли 1924 година, малко преди да навърши 41 години в санаториум в близост до Виена. Въпреки желанието на Кафка след смъртта му всичките му ръкописи да бъдат изгорени, приятелят му Макс Брод не изпълнява последната му воля и след неговата смърт публикува недовършените романи "Процесът" (1925 г.), "Замъкът" (1926 г.) и "Америка", които носят световна слава на Франц, макар и посмъртно. Всички тези творби са изпълнени с трагическо, песимистично светоусещане, абсурди, ирационалности, чувства на тревожност, вина, безнадежност и странни персонажи прославят автора си по цял свят и оказват влияние на творчеството на множество известни писатели, като Жан-Пол Сарт, Албер Камю и Томас Ман.

Нике ЕООД
София 1504
ул. Оборище 22
info@izdatelstvonike.com