Спомени и очерци за възрожденски дейци и събития

Малцина са съвременниците на Стефан Савов Бобчев, които могат да се мерят с него в количествено и тематично отношение в писменото си творчество. Почти няма тема от обществения и политическия живот на българите и България към която Стефан Бобчев не е взел отношение. А в качеството на д-р Бобчевите писания не бихме могли да се съмняваме.

Рядко в живота на човека се съчетават физическо и творческо дълголетие. А при Стефан Бобчев то е точно такова - от първата му публикация като 18-годишен почти до края на живота му през 1940 г., авторът на този сборник присъства трайно и без прекъсване в българския духовен живот.

Автобиографични материали, спомени и статии за възрожденски дейци, една своеобразна "епопея на забравените", защото в забързаното тогавашно ежедневие предтечите на строителите на съвременна България постепенно минават на втори план. Така пред нас оживяват Андрей Робовски, Гавриил Кръстевич, Марко Балабанов, Найден Геров, Петко Славейков, Пандели Кисимов, Любен Каравелов, Митрополит Климент, Григор Начович и още десетки възрожденски дейци.

Тези успешно изплували от времето на забравата страници дължим на един от дългогодишните изследователи на Българското възраждане проф. Николай Жечев. Постъпил още през 1952 г. в Българската академия на науките, вече близо 70 години той се труди в полето на родната ни история. С натрупаните за повече от половин век знания и опит, включително в издаването на извори, Николай Жечев умело ни води във времето и света на Стефан Савов Бобчев.

Към книгата има и черно-бяло приложение с илюстрации.

Н. Жечев. Възрожденецът Стефан С. Бобчев
Градивце за автобиографията ми
Чичо Илия (даскал Илия х. Стефанов Бобчев) Учител, общественик и народен представител (Из моите спомени)
Моят учител Никифор поп Константинов (роден в Елена 1824 - починал в Търново 1881) Спомени и бележки
Преди двайсет и пет години (обнародването на първата ми публицистическа работа)
Моята обиколка в Македония преди 60 години
Защо турската полиция закла два листа в една моя книга преди 30 години (из "Цариградските ми спомени")
Принос към историята на Българското възраждане. Поп Андрея Робовски: - автобиография и преписка
Иларион Ст. Михайловски 1810 - 1875, 4 юни (По повод 25-годишнината от смъртта му)
Какъв беше Гавриил Кръстьович (Лични спомени и общи бележки)
Ликове на първи българи юристи. Гавриил Кръстьович (р. 1820 - 16 ноември 1898)
Марко Д. Балабанов (р. 1837 в Клисура - поч. в София 1921г.)
Христо Т. Стоянов (Роден в София 1845 - умрял 1895)
Заслугите на публициста
Найден Геров (Род. 23. февр. 1823 - 9 окт. 1900 г.)
Първото ми запознаване с П. Р. Славейков (Из моите спомени)
Петко Рачев Славейков (роден 1827 г. - умрял 1895 г.)
Драган Цанков
Един идеален българин, който отмина...(Род. в Клисура на 27 юли 1828 г., умрял на 11 декември 1911 година)
Иван Найденов (21 март 1834 - 15 септември 1910)
Живот и деятелност на Пантели Кисимов
П. В. Оджаков (роден 1834 - умрял юли 1906 г.)
Любен Каравелов
Любен Каравелов (Черти из живота и обществената му деятелност)
Из цариградските ми спомени. Моето запознаване с Т. Икономова
Т. Икономов и статията му "Една стъпка напред"
Лични нашенски дейци, които заминават. Георги Груев
Р. Жинзифов (Животопис и книжовно-просветителна деятелност)
Йосиф I (р. 1840 - 20 юни 1915 год.)
Митрополит Климент (1941 - 1901)
Доктор Г. Янколов (27 март 1844 г. - 6 юли 1900 г.)
Автобиографията на П. П. Карапетров ( По случай годишнината от смъртта му)
Помен за Димитра В. Хранов (р. 1847 - 12 август 1915)
Григорий Д. Начевич
Кр. Ив. Мирски
Под родната стряха. Хаджи Теодор и неговият бележит внук - Теодор Ив. Теодоров
Стогодишнината от българската печатна книга
Петдесетгодишнината на периодичният ни печат
Към новата история на българския народ. Политическо, културно и народно-териториално значение на Султанския ферман от 1870 г.
Из книжнината и живота
В нашенско
В. "Марица" и нейният издател-стопанин
Пак старите на работа!
Речник на чужди, остарели и диалектни думи
Именен показалец
Географски показалец