В Македония под игото. Поменик на мъчениците

"Развявай байрак ти, Мануш войводо,
развявай байрак из Струмишко поле.
Твоите сестри все бело перат,
все бело перат, а пак черно носят...
А пак черно носят, нази жалеят..."
Народна песен

"Тази книга разказва за македонската участ на българската съдба. Автентичната история на едно струмишко село от 1878 до 1944 година ни дава представа за цялата картина на отродяването и терора и засяда като кост в гърлото. Защото такива села е имало със стотици. Живият, напрегнат и рядко красив език на автора превръща книгата в роман. А поменика на жертвите - в реквием. Един документ за миналото ни със силата на бомба."
Деян Енев

"Баща ми Димитър Николов Кицевски започна да пише своите спомени някъде към 1980 година. Имаше план те да бъдат в две части. Първата - за живота и събитията в Струмишко до приключването на Втората световна война в неговия роден край - така, както му е разказвано от по-старите и както ги е преживял самият той. Втората част трябваше да бъде за преломите в собствената му съдба - съдба на един от хилядите българи от Македония, прокудени от родното си място, минали през голготата на преследване, гонения, арести заради своя идеал, но не оставили надеждата.

Той успя да напише първата част, преди да почине на октомври 1986 година, току-що навършил шестдесет. Под заглавието "В Македония под игото. Поменик на мъчениците" тази първа част е публикувана в настоящия том по ръкописа, напечатан на неговата машина "Марица". Втората част, която предстои да излезе, съставих аз, като обединих онова, което баща ми ми е разказвал през годините, със записките, които остави.

Вярвам, че лечителката Мария Стоянова наистина видя баща ми край потока Песен, под буките, кестените и брястовете в родната Беласица. Неговият дух и до днес е там. И в страниците на тази книга..."
Димитър Кицевски

Предговор
Новоселската афера
Дядо Стоян демерджията, дърводелец и комита
Войводата Лефтеров
"Ах, Рифат, Рифат, нерде кабулду, олум..."
Цар и султан
Българското даскалче. Анатема за чорбаджи кокачка. "Огън избухна в Щипското поле"
Христовата вяра се връща с барут и огън в Мокриево
Клането на горбашките турци
Нови погребения. Уйдурма (клопка) за андартите от Крит
Гроб до гроба
Христо Чернопеев - войвода, месия и другар
Гуца и маца зорлем омъжени
"Развявай байрак ти, Мануш войводо..."
Нашият учител г-н Владимир Даскалов
Мокриевски тълковен речник: "федерация" и "автономия"
Амнистията
"Яшасън хюриет!" ("Да живее свободата!")
"Яшасън хюриет, яшасън хюриет, ама бу хюриет шашардъ милиет" ("Да живее свободата, да живее свободата, ама тая свобода обърка народа")
Опиянението си отива, ангарията остава. Караколът
"Бир милиет, бир дьовлет"
"Турчино си ойде, ама кой ке дойде?"
Делба на малката Османска империя
Земята ражда пушки, патрони
"Газдарице, де ти е газда?"
"Брачо сърби, сада е овде наша влада..."
Поменик на мъчениците
Раздерко и пръдльо янак - селски кметове. Екзекуцията на последните кози в Беласица
Как ни учеха на "Великата и славна сръбска история"
Как не станах гимназист
Чичо Ильо убит и възкръснал
"Ти бе, сръбски крале, ке оставиш ли на слобода българите в Македония?“
Произвеждат ме говедар
Няма го моя батко Георге
"Умря попо, що изпрати чумата"
Да дойде най-после България
"Смърт на фашизмо, слобода на народо!"
"Само ви лъжат, че ще ви дадат слободна и независима Македония..."
Послеслов към първа част
За автора