"Връчиха ни пластмасови чаши, които непрекъснато пълнеха с ледена бира Будвайзер. След като няколко буренца бяха изпразнени, хомотите на биковете бяха сложени на мъжете, които си съблякоха ризите и започнаха да дърпат въжето по двойки с всичка сила, докато накрая паднаха в калта. Двамата с Доналд не можехме да откъснем очи от потните мъже. Дори Дас изглеждаше така, сякаш беше омагьосан от тях, макар и може би не по същите причини. След малко ни заобиколиха няколко възрастни жени, които бяха облечени с безформени черни рокли и се смееха неудържимо. Жените махнаха на млад мъж, който беше сред публиката на състезаващите се бикове, и го помолиха да превежда. Искаха да знаят кой от двамата ми придружители е съпругът ми. Размахваха ръце между съседа ми, който беше гей, и метросексуалния красавец. Казах им, че и двамата са ми любовници, и те се засмяха.
Попитах мъжа, който превеждаше, защо жените са облечени в черно. Той ми обясни, че са вдовици и отдавна били загубили съпрузите си. Последната жена, която беше останала вдовица преди двайсет години, така или иначе не харесвала съпруга си. Попитах го коя от вдовиците е имала най-много любовници. Жените се засмяха отново и посочиха към най-възрастната от тях. Напразно се оглеждах, опитвайки се да открия някакъв знак, който да ми покаже, че съм в Калифорния. Имах чувството, че се намирам в азорския Бригадун. Разговорите се водеха на португалски. След обилната вечеря със sopas, която сипваха с черпаци от огромни гърнета, linguiça и португалски хлябове и сирена, се преместихме в хамбара, за да танцуваме. По стените му бяха закачени покривки с карти на деветте Азорски острова. Върху покривките за пикник за първи път видях картата на мястото, което щеше да окаже огромно въздействие върху мен.
Островът на Морайш беше Сау Жоржи. Той е с продълговата форма и се намира в центъра на картите върху покривките между един ананас, една вятърна мелница и един кит. Последният танц в осветения със свещи хамбар беше chamarita - фолклорен танц от острова на Морайш. Настроението на тълпата се промени. Мелодията беше бавна и мрачна. Танцьорите направиха крачка, а после още една, спряха и плеснаха два пъти с ръце. Това представляваше по-скоро ритуал, отколкото танц. Когато Морайш се върна при нас заедно с един свой приятел от детството, очите му бяха насълзени. Всички танцьори бяха разстроени. Разговарях с една тийнейджърка, която ми разказа за любовта си към азорските фолклорни танци. Попитах я защо плачат танцьорите.
– Според мен възрастните хора плачат заради спомените си - отвърна момичето. – А всички останали копнеем за нещо, което присъства единствено в представите ни.
Не можех да престана да мисля за онази нощ. Непрекъснато се чудех какво представляват онези острови насред Атлантическия океан. Накрая осъзнах, че островите винаги са ме привличали. В двайсетте си години, докато работех като сервитьорка и продавачка в книжарница, живеех в апартамент, където хлебарките бързаха да се скрият, след като запалех лампата в кухнята. На една от стените на спалнята ми имаше плакат на гръцките острови. Безкрайно синьо море върху белосаната стена. Островите са най-добрият символ на спасението. Може би аз самата бях остров - изолиран и самотен. Потърсих информация за Азорските острови и прочетох, че в списъка на Нешънъл Джиографик те заемат едно от първите места в света заради съхранената си природа. Печелеха точки заради автентичността си и заради вероятността да бъдат запазени в първоначалния си вид.
Азорските острови са защитени, защото не са подходящи за морски туризъм. На тях липсват курорти и плажове с бял пясък и времето е променливо. Говори се, че всеки ден там има четири сезона. Дори в древността Азорите са били встрани от познатите маршрути. Срещали са се на някои стари карти на света, а после са изчезнали от тях за стотици години заради мъглите, теченията и капризите на океана. През вековете са били смятани за останки от изгубения континент Атлантида или от последното кралство на Люсидите, основано от Люсус, сина на бога на виното Бакхус. Някои от азорците, с които разговарях, казаха, че предците им били изпаднали в немилост португалски благородници и техни незаконни синове. Други смятаха, че първоначалните обитатели на островите били селяни, докарани от континента против волята им с цел тези земи да бъдат колонизирани. Според неотдавнашните археологически проучвания съществува вероятност да е имало и други, по-ранни обитатели на островите, които са ги напуснали след пристигането на португалците. Това поставя въпроса за начина, по който тези хора са стигнали до средата на океана преди създаването на плавателните съдове."
Из книгата
Рейтинг: 9.00 / 3 гласа 
