Орлите в бури се каляват

В книгата са разказани спомените на Милчо Георгиев - летец изтребител, командир на Трета ескадрила в 18-ти изтребителен авиополк охраняващ София. В гражданската авиация е командир на самолет Як-40 и на тежък тип карго самолет Ан-12. Роден e на 8 май 1933 г. в китното балканско селце Долна Бела речка, в полите на Стара планина, край гр. Вършец. Майка му - Ката, го ражда на нивата и пъпът му е отрязан със сърп. Има общо 10 350 летателни часа, от тях в бойната авиация - 2130 на реактивни изтребители. Като пилот е летял на 11 типа самолети: сред които и свръхзвуковия МиГ-19, а в гражданската авиация на Як-40 и Ан-12. Почива от инфаркт на 13 август 2003 г. Урната му е положена в Алеята на летците на Централните Софийски гробища редом до Димитър Списаревски и Стоян Стоянов.

Потапяйки се в повествованието, може да преживеете младежките мечти на една любов към небето, започнала с наблюдаваната въздушна битка през лятото на 1944 г. на нашите изтребители с американските летящи крепости. Мечтата е последвана от житейски път осеян с безброй въздушни премеждия, но най-важното със сбъдване на ежедневния контакт с голямата му любов - летенето. Това е един романтичен и носталгичен разказ за времената от 1944 г. до 1993 г., когато България притежаваше стотици изтребители и граждански самолети, над 70 международни граждански дестинации, когато авиацията и керосина бе в кръвта на хиляди българи. Има една крилата фраза: "Без авиация - няма нация!"

Орлин Георгиев - авиоинженер в авиокомпаниите Балкан, Глоубъл еър и главен инженер на Феникс еър. От 2010 г. е консултант по преводите на поредицата Разследване на авиокатастрофи. Един от шестте авиоинженери в България с лиценз, издаден от Федералната авиационна администрация на САЩ (FAA). Завършил е авиационното си образование в Рижския институт за инженери от гражданската авиация(РКИИГА) през 1986 г., специалност Експлоатация на авиационното приборно и електро оборудване. Лицензиран за експлоатация на самолетите: Ан-12, Ту-134, Ту-154, Boeing 707, Boeing 737. Автор на книгите: Орлите в бури се каляват и Небесни пътеки. Има две прекрасни деца - син и дъщеря.

В книгата са включени черно-бели фотографии.

"Искриците, които запалиха в мен желанието да стана авиатор 1943 - 1944 г.

Мисля, че за да бъда обладан от магията на небето, няколко искрици възпламениха тази страст в душата ми. Първата случка беше една въздушна битка с американски изтребители и бомбардировачи, в небето над нашето село на 3-ти юни 1944 г.

Роден съм на 8 май 1933 г., през юни 1944 г., вече бях на 11 години, а на войната още не и се виждаше края. Бойната ни авиация тогава се именуваше: Въздушни войски на Негово величество цар Борис III. Американците, които масирано бомбардираха столицата и страната ни, имаха огромно количествено превъзходство и в повечето случаи атакуваха с 200 бомбардировача и по 100 прикриващи изтребителя. Най-добрите от тях бяха преминали обучение в немски изтребителни школи за водене на въздушен бой, където ги бяха обучавали елитни немски асове, участвали във въздушните битки на Източния фронт. Двама от тях бяха Стоян Стоянов, най-добрият ни летец-изтребител, свалил 3 летящи крепости и 3 изтребителя на американците и Димитър Списаревски - живата торпила, пожертвал живота си, но свалил с таран една летяща крепост, атакуваща София.

В този прекрасен летен ден на 1944 г. слънцето беше разпиляло топлите си лъчи над Балкана, над поляните, над нивите и над Бяла река - пенлива, криволичеща и бърбореща, запътила се към спокойствието на равнината. По това време, вече пасях козите и овцете с моите приятели на ливадите накрай село. Там природата е невероятно красива. Меките гънки на Балкана се сливаха с плавните форми на равнината, водите на реката се спускаха от Стара планина и даряваха смелите малчугани-рибари с изобилие от мрени и речни раци. Меко и монотонно отекваха звънчетата на стадата из ливадите, а плодородната земя се отблагодаряваше на бедните селяни за изнурителния труд.

Сутринта почти се беше изнизала, когато в прозрачното, синьо небе видяхме страховитите формации от десетки ромбове на бомбардировачите. Те летяха много високо и боботенето на двигателите се чуваше някак особено и на талази, а около тях като рояци от възбудени и ядосани пчели, се въртяха и жужаха охранителните изтребители. Отиваха да бомбардират петролните рафинерии в Румъния, а нашето село явно беше точно над маршрута им.

Някъде към пладне започнаха да се връщат обратно, но този път групите им бяха разкъсани, летяха по-ниско, някои самолети боботеха странно, зад другите се стелеха димни следи. Точно в този момент нашите ги атакуваха - от високо и откъм слънцето. Като използваха превъзходството си във височина и скорост, те се опитваха да се доберат до бомбардировачите, а американските изтребители им препречваха пътя с картечни редове и бранеха своите.

Техните машини продължаваха напред, като бълваха огнени трасета олово, изтребителите се вкопчиха в яростен въздушен бой помежду си, а дрезгавото бумкане от оръдия и острият пукот на картечниците огласиха небето.

Всичко беше толкова неестествено и нереално за нас, които бяхме свикнали да виждаме в небето само слънцето и плаващите в него бели, къдрави облаци, а сега там тези машини сееха смърт.

Самолетите се въртяха в някакви магически въртележки - ту в кръг, ту се извисяваха рязко нагоре или се спускаха стремително и вертикално към земята. Двигателите им боботеха гърлено, а после извисяваха тънък глас с разтворена витла. Стрелбата на оръдията на нашите и на чуждите самолети огласяше цялото поле и отекваше от баирите. В един момент видяхме как един от двутелите американски изтребители запуши и зави накъм Сръбско. Един от нашите се беше завъртял в бясна въртележка с трима противници, оръдието му думкаше дрезгаво и зловещо, а картечниците на врага тракаха като шевни машини. Нашият тръгна вертикално нагоре, право към слънцето, тримата се ускориха след него, но по едно време увиснаха, сринаха се надолу и сякаш всичко се размина."
Из книгата

Към читателя
Приятелите и колегите за Милчо георгиев
Искриците, които запалиха в мен желанието да стана авиатор 1943 г. - 1944 г.
Детство
За малко да ослепея
Първият ми часовник
Август 1952 г., Лаз-7, Долна Митрополия, ВНВВУ Георги Бенковски
Клетва и единично обучение
Първи стъпки, първи трудности
16 май 1953 г. - първи самолетен полет, Лаз 7
Отпуск на село
Май 1954 г., Долна Митрополия - опасен свредел с Лаз-7М
Лятото на 19955 г. - първи полет с Як-11
За една дума балама - в карцера
Октомври 1955 г. - офицерски пагони
Декември 1955 г. - летище Доброславци
Прехват на разузнавателен балон
Юли 1956 г., Як-23, Доброславци - Орлите в бури се каляват
Април 1957 г., МиГ-15 и тайните на руските изтребители от второ поколение
особен случай в Кондофрей
Военен пилот - втори клас
Да загубиш ориентировка
Вече семеен. Меден месец в Орлино
Воден плеврит
Полет с една бака
Роди ни се син. Местене в гарадока
Свалянето на U-2
МиГ-17 - подобрения и различия от МиГ-15
1961 г. - прехват на Фантом F-101-Voodoo с МиГ-17
1962 г. - бягството на Солаков
МиГ-17 - кацане на шосето Дупница, Благоевград
Отлична стрелба по земна цел
1964 г. МиГ-19
Динамичен таван
И добро, и лошо
Помпаж на двигателя
Лъжливото чувство - коварен враг на пилота
Приборното табло - в краката!
Многократен отказ на двигателите
Без хидравлика на МиГ-19
Нова Година в ЦУМ
Раздяла със свръхзвуковата авиация. отново в трета ескадрила на МиГ-17
Прехвати на ядрените ракетоносци Ту-16 и Ту-22М
Случка с д-р Петрушев
Кацане върху цигарена кутия
Да не познаеш родното си място
Ниско край тополите
1973 г. - ескорти на висши държавници и космонавти
1959 г. до 1981 г. - въздушните паради над София
Август 1967 г. - кацане без носово колело
Септември 1967 г. - фигури сложен пилотаж над Панчаревското езеро
Демонстрационен полет над стадион Септември в София
Нова Година на Рилския манастир
27 януари 1966 г. - загинаха колеги с моя самолет
Въздушен бой с командира
Зона Сложен пилотаж - 7 минути
Роди ни се втори син - Андриян
Инструктор в Каменец
Когато не се работи професионално - загиват хора
Червени връзки пред бойните самолети
Летище Каменец, област Плевен - плосък гръбен свредел с УТИ МиГ-15
С курсантите за риба
Масандра
Учебен въздушен бой с УТИ МиГ-15
Лек автомобил Вартбург
Командир на трета ескадрила
Случки с Лили Иванова
С 900 км. в час на 1 метър височина
На почивка в Унгария. Среща с космонавта Герман Титов
Гибелта на Валентин Костов с МиГ-19
Гибелта на курсант Валентин Гелов
Последен полет в Бойната авиация
Април 1977 г. - в редовете на гражданската авиация БГА Балкан
Инструктор в учебно-тренировъчния отряд на БГА Балкан
Полети с министъра на транспорта
Екстремно вертикално снижение
На екскурзия в ГДР
На гости на Иван Цанов в Скравена
Април 1982 г., Як 40 - търговски полети с разузнавателна мисия
Януари 1983 г. - в отряд Ан-12
2 август 1988 г. - Не се качих на полет, в който почти всички загинаха
Тренажорите
Случка в Силистра. Правилата са създадени, за да се изпълняват
Три захода над Стара Загора. Стефан ме кръсти - автопилот
Март 1989 г., Ан-12 - екстремно кацане в Чампино, Рим
Командир на тежък тип самолет Ан-12
Първи внук Виктор
Ноември 1990 г. - кацане с Ан-12 на летище Орли, Париж
Забрана за полети. Двоен байпас на сърцето
Последен полет - София-Дубай-София
За децата, внуците и житейските радости
Епилог
Авиационна азбука