Един магически портрет започва да старее, докато младежът, нарисуван на него, запазва красотата и младостта си. В отчаян опит да спаси себе си, младият човек пада по-ниско от най-окаяния жител на викториански Лондон. Ще спре ли портретът да погрознява и да остарява, изобразявайки вътрешната му същност?

Неповторимият роман на Оскар Уайлд и днес искри със завладяващ сюжет, великолепни герои, както и с най-силното оръжие на писателя – неговото остроумие. "Портретът на Дориан Грей" е единственият роман на Оскар Уайлд, публикуван за първи път в списание "Липинкот" на 20 юни 1890 г. В самостоятелно издание излиза през следващата 1891 г. Това е блестящо написана книга и веднага се превръща в бестселър. Вече трето столетие тя не излиза от европейския канон, привлича вниманието на читателите и на изследователите.
Книгата стои уединено в дългата поредица на европейските романови шедьоври поради жанровата си неопределеност. Признават му качествата на роман, но някои добавят не без основание, че в него има и нещо от романса и драмата. Защо да не предположим, намесвам се и аз, че той е фантастичен роман, предшественик на толкова популярното напоследък фентъзи.

Уайлд гради сюжета върху традиционния мотив за сделка между човека и дявола. Гениалното в разработката му е в активното присъствие/отсъствие на картината фетиш. Следвайки парадоксалната идея на самия писател от есето му "Упадъкът на лъжата", че животът подражава на изкуството, а не обратното, "живият" Дориан Грей от романа "подражава" на оня от портрета и успява в продължение на години да се съхрани млад и прекрасен, какъвто е бил на платното. Художникът му подарява портрета, но зловещата тайна остава скрита за хората – "живият" Дориан не остарява, но постепенната му духовна и нравствена деградация се отпечатва с всеки изминал ден върху платното. На портрета се вижда истинският Дориан – все по-грозен, все по-отвратителен, защото чрез магиката на фентъзито картината се е превърнала в "огледало" на нравствения му облик.
Портретът на Дориан, укриван грижливо от притежателя му, е "огледало" на душата му и той го намразва, спускайки се по мрачните кръгове на падението, порока и престъплението. Независимо от фантастичния елемент, като цяло "Портретът на Дориан Грей" е светски и психологически, а в по-широкия смисъл на думата и символистичен роман за терзанията и погубването на душата, лишена от морален ориентир и водач.

Лорд Хенри и Дориан Грей общуват помежду си чрез парадокси, а до голяма степен същото се отнася и за останалите персонажи. Ако някой критик си е направил труда да изброи парадоксите и афоризмите на страниците на този кратък роман, вероятно те ще се окажат стотици. Повечето от тях са изключително находчиви. Нещо повече, те елегантно и насмешливо изобличават недостатъците на тогавашното британско общество. В този смисъл Уайлдовият денди е антиконформист, който не приема установените социални и културни конвенции.
При последната среща между двамата герои Дориан припомня на приятеля си с горчивина, че някога му е подарил книга, чрез която го е развратил. Това е романът на Юисманс "Наопаки". Подобно на Дез Есент и той е алиениран и антиконформист, "емблема на неприспособимостта". И в своята неприспособимост е повярвал на думите на наставника си, че "думите придават реалност на нещата", т. е. отново познатата Уайлдова теза, че изкуството стои по-високо от живота.

Ирландски и британски драматург, писател и поет, модна икона. Мнозина го определят като един от най-великите умове в историята на човечеството, а остроумието му го поставя дори над Шекспир и Чърчил. Оскар Уайлд пише изкуство с главно "И". Колко автори само са писали за неговата представа за красотата и колко са следвали възгледите му за прекрасното!

Оскар Фингал О'Флеърти Уилс Уайлд се ражда на 16 октомври 1854 г. в Дъблин. Баща му, сър Уилям Робърт Уайлд, е известен лекар из цяла Великобритания и удостоен с рицарско звание заради приноса му към медицината. Майка му, Джейн Франческа Уайлд, е ирландски националист и пише патриотични стихове под псевдонима Сперанца.
Оскар Уайлд още от малък е запознат с древногръцката литература, тъй като майка му прекрасно владеела древните езици. Още преди да тръгне на училище, Оскар научава френски от учителя си и немски от възпитателката в дома му. Знанията му го превръщат в блестящ ученик на "Тринити колидж", а през 1874 г. е приет в Оксфорд със стипендия, където изглажда книжовния английски до съвършенство.Докато учи в Оксфорд, Оскар Уайлд извършва революция в модата. Проявява необичаен маниер на обличане, косата му е дълга, което е нетипично за младежите по негово време. Тази негова естетическа концепция става обект на провокация, но и на вдъхновение на много философи и художници. Философията му в писането, както и в живота, е в направлението ирационализъм, или идеята, че човешкият ум е неспособен да разбере света.

През 1881 г. излиза първият му сборник - "Стихотворения", а в следващите няколко години пише едни от най-известните му разкази: "Кентървилският призрак", "Престъпленията на Артър Севил", "Портретът на г-н У.Х." и др. Оскар Уайлд е автор на един единствен роман - "Портретът на Дориан Грей", подлежащ на много похвали и критики за безнравственост. Романът за първи път достига до читателската аудитория при публикацията му в американското литературно списание "Lippincott's Monthly Magazine". Сюжетът му е конструиран около Фаустовия мотив - героят жертва душата си в замяна на вечна младост и красота. С годините по съвършения облик на Дориан Грей не се отпечатва нито белег от моралната му деградация. Вместо самия Дориан грозотата и старостта застигат само портрета му, създаден някога, за да увековечи неговата младежка енергия, невинност и изящна красота. Уводът на скандалният разказ съдържа изречението "Изкуството е напълно безполезно", което показва способността му да създава афоризми и парадокси, които опровергават собствените му съждения.

"Моите приказки са донейде за децата и донейде за всички онези, които са съхранили детската способност да се удивляват и да се радват."

Пише и издава 2 сборника с приказки - "Щастливият принц и други истории" (1888) и "Къщата на наровете" (1892), които се преиздават и до ден днешен. Най-известните му приказки са:

• "Щастливият принц"
• "Славеят и розата"
• "Себелюбивият великан"
• "Рибарят и неговата душа"
• "Звездното дете"

През годините обаче писателят не успява да скрие хомосексуалността си. Една от връзките му остава скрита, но не и тази с Алфред Дъглас, който е бил по-млад от него с цели 17 години. Викторианска Англия не може да приеме взаимоотношението между тези двама мъже, тъй като за тях това е непристойно поведение, забранено със закон. След процес, на който Оскар Уайлд произнася красива реч за любовта и нейната същност, той бива осъден на каторжен труд за 2 години за хомосексуализъм и "непристойно поведение с други лица от мъжки пол". Това е дълъг период, в който нито може да твори, нито да се показва пред обществото, което в крайна сметка му се отразява както емоционално, така и физически. Деветнадесет месеца не му е разрешено да пише, след което създава обемистото си епистоларно послание-изповед "De profundis" ("От бездната"). След излизането си от затвора през 1897 г., сменя името си на Себастиан Мелмот. Установява се в Париж, където пише друг от шедьоврите си - "Балада за Редингската тъмница", подписана с чужди инициали. Там е водил прост и беден начин на живот, а единствените помощи, които получавал, са тези, изпращани от семейството му. Оскар Уайлд умира от менингит на 30 ноември 1900 г., забравен от всички и беден като просяк.