"Всъщност Смирненски с изключителна изобретателност борави със символистичния арсенал и точно затова изобщо не му се налага да се отървава от него. Напротив, оказва се, че неговата романтична натура има нужда именно от богатството на тази приповдигната образност, за да изрази емоционалните и мисловните полюси, в които вижда света. От друга страна, той неведнъж с лекота обръща символистичния език срещу него самия, кара го да се самоиронизира... И така, творчеството на Христо Смирненски остава един от редките примери за щастливо съчетание на социално-политическа актуалност с писателски талант в нашата литература. Но ... |
|
Специална поредица най-доброто от високата българска класика. ... Йордан Йовков оставя не голямо, но силно и запомнящо се драматургично наследство. Двете му драми "Албена" и "Боряна" са до болка правдиви и силни като драматургия. Те са голям принос към националната ни култура. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. ... |
|
Луксозно издание с твърди корици, украсено с рисувани инициални букви от художника Дамян Дамянов. ... "Търновград набрал люде, а самият обеднял и посивял. Знатните се занимават повече с магии, отколкото с молитви, простите го ударили на безгрижие, кражби и просия, а царската власт линее и си стои настрана, наслаждава се нашият застарял самодържец на боголюбиви слова, на изображения, на женска хубост и всякакви други хубости. На вечернята се молих богу да ми прости, задето напущам светата обител. Молих му се, а бях със сатаната и нарекох сатаната брат господен, та излизаше, че сега заставам между двамата да диря ... |
|
Адаптирано ученическо издание ... Това издание е част от серията Книги за ученика на издателство Пан . Поредицата представя литературни произведения, включени в учебната програма за 4. - 11. клас . Текстовете са съобразени с възрастта на читателите. Придружени са с критически анализи и оценки от различни гледни точки, с проблемни въпроси, тематични разработки, животопис - съобразно съвременните методически изисквания. ... |
|
Какво отброява обърнатият пясъчен часовник? Останалото време или оставащото ни лично време? Сипят се неотменно трохите на пясъчните секунди под очарования ни поглед и - атом по атом, клетка по клетка ни отвеждат в безкрайността на всемирното единство. Но времето няма вина за нашата земна ефимерност - то не е нищо повече от смисъла, който влагаме в него. Смисълът, който е вложила Албена Фурнаджиева в своите истории, е обграден с носталгичния цвят на едно особено време - времето на успокоените страсти. Всичко в тези разкази е истинско - без търговски трикове, протяжни диалози и моден епатажен натурализъм. ... |
|
"Мислейки за Ботев ние мислим за националната си гордост и чест. Ние си припомняме онази величествена историческа метафора на седмичното духовно бдение на Левски и Ботев в една мразовита воденица отвъд Дунава. Ние сякаш чуваме гласовете на двамата апостоли на българската революция. И разбираме защо народът така тачи тези истински национални икони. Защото във тях и чрез тях българският народ постоянно се самоосъзнава като достойна и свободолюбива нация, постоянно се самоочиства от метастазите на жилавата дядовъльовщина и хаджииванчопенчовщина. И защо най-сетне така галванизира своята кръв със светлината на ... |
|
Книга от поредицата "Малка ученическа библиотека" ... Антон Страшимиров го нарече "слънчево дете" на българската поезия. И наистина - той беше почти дете, когато "жълтата гостенка", най-честата вестителка на смъртта при поетите романтици го отнесе от живота. Но този "юноша" (така се казва най-яркото от изповедните му стихотворения) успя да създаде едно значимо поетическо дело, което му отрежда място сред големите поети на нацията. Предговор, съставителство и приложение - проф. Светлозар Игов . Одобрено като учебно помагало с протокол №18 от 25 октомври 1995г. на МОНМ. ... |
|
Потапяне всецяло в „на битието празничния смисъл” ... Не бих се заела да обяснявам поезия: ненужно е и невъзможно. Затова пък най-разкошната възможност е да я срещнеш, да я задържиш при себе си, да я употребяваш. Защото тя е действие, което придърпва в пътя си докосналите се до нея, посвещава ги и оставя всеки един на място по-високо или поне по-различно от онова, на което е бил преди срещата. Като казвам това сега, говоря също за поезията в книгата на Рада Панчовска и за местата, където тя ме заведе: в градини за размисъл, край фонтани, превъртащи прохладни води на спомени, край засади на изострени сетива, по пътеки от ... |