"Иван Давидков се нарежда между най-добрите ни съвременни поети. Той има душата на живописец, широко отворена за света и явленията, за светлината и багрите." Атанас Далчев "Размислите на Давидков за същността на човешкото битие не са безплодно философстване, а настоятелен призив да спасим духовните и материални ценности, които правят нашия живот красив и значителен." Евалд Озерс "Давидков успя да създаде произведения, които говорят, че тревогата и драматизмът са присъщи на неговия натюрел и достигна оная вътрешна свобода, която му позволи да изяви многообразния си талант." Кирил Кадийски ... |
|
|
Романът проследява земния път на Христос, когото Райнов рисува като философ и бунтар, разкъсван от вътрешни съмнения. На границата между канона и теософията, книгата се концентрира върху проблема за дуализма на духа, а пустинята се превръща в символ на върховното изпитание и себепознание. В центъра на историята е времето на усамотение, прекарано в молитва и борба с изкушенията. Действието се развива в пустинята, където тишината на пясъците среща шума на живота и безкрайният пуст пейзаж се превръща в арена на безмилостната борба между мрака и светлината. Николай Райнов разгръща пред читателя едно неповторимо мистично ... |
|
|
Балада за любовта Любовта оцеля посред толкова много омраза, озарила чела и с огнище сърцата белязала. Любовта оцеля посред ревност и завист, и скука - тя е слънцестрела, подлудила леда на капчука. Любовта оцеля и кръжи над гнезда и комини, гдето тя е била, неочаквано пак ще премине. Любовта оцеля, надживяла и смърт, и неверие - херувимски крила над главите ни тя е разперила. Любовта оцеля - пчелен звън в белоцветните вишни... Сред света черно-бял без любов човекът е нищо. Димитър Христов ... |
|
|
"За човек, който обича света от вчера, този роман не беше лесен. Той се разделя с една мечта по миналото или с това, в което то се превръща. Писах (и трих) за смесването на времена, когато паметта, лична и обща, си събира багажа и си тръгва. За новата обсесия на Гаустин и дискретното чудовище на миналото, което идва срещу нас. За времеубежищата, които строим, когато сегашното не ни е вече дом." Георги Господинов "Безкомпромисен роман! Георги Господинов влиза сам в гората..." Надежда Радулова И тогава миналото тръгна да завладява света... В началото залогът е една клиника, в края - един континент. ... |
|
|
През 1949-1950 г. Америка решава да започне психологическа война срещу Русия. Разработването на проекта е възложен на ЦРУ, което от своя страна го възлага на най-изявените умове в Харвардския университет. В състава на екипа от учени е работил и авторът. Плод на личните му впечатления от изследванията е романът "Княза на този свят", който е продукт и анализ на психологическата война от гледна точка на връзката между дегенерацията (израждането) на човека и историческите събития. ... |
|
|
Юбилейно издание. ... "Публикувах романа "Мравки и Богове" преди 20 години, навръх 2000 година. Но в главата си и по хвърчащи листчета и бележници съм започнал да го пиша още през 60-те години на миналия ХХ век. Въпреки определението "Хроника на ХХ век", реалното действие в романа се развива в рамките на два дена, но се разиграват събития от преди Христа до бъдещата 2030 година. Благодаря на всички, които продължават да търсят и да четат този мой роман, докато някой ме чете - ще бъда жив. Ако не сме богове, поне да не се правим на мравки." Стефан Цанев ... |
|
|
Когато в Япония са публикувани първите две книги на 1Q84, читателите разграбват милионния тираж и са завладени изцяло от историята на Аомаме и Тенго и странния паралелен свят, който те обитават. И тогава - година по-късно - за радост на читателите Мураками съвършено неочаквано публикува книга трета на романа, криеща развръзката на необичайното повествование, в което ни потапя разюзданото му въображение. Както ни подсказва заглавието, романът е поклон пред Джордж-Оруеловата 1984 (цифрата 9 на японски се произнася като буквата Q). В това издание на 1Q84 са събрани трите книги на забележителната трилогия на Мураками. ... |
|
|
В цъфналата ръж Идейки си запъхтяна вечерта веднъж, Джени вир-водица стана в цъфналата ръж. Джени зъзне цяла, Джени пламва изведнъж. Бърза, мокра да колене, в цъфналата ръж. Ако някой срещне някой в цъфналата ръж и целуне този някой някого веднъж, то нима ще знае всякой де, кога веднъж някога целувал някой в цъфналата ръж? ... |
Рейтинг: 10.00 / 6 гласа 
