Защо война?

Защо война? Алберт Айнщайн, Зигмунд Фройд Времетраене: 1:21 мин. Пропаст Робърт Харис Времетраене: 1:24 мин. Жени, лишени от търпение Джаили Амаду Амал Времетраене: 1:31 мин. Мечтателка Хана Грейс Времетраене: 1:24 мин. Сънят Дейвид Айк Времетраене: 1:24 мин. Портрет на един убиец Ан Мередит Времетраене: 1:09 мин. Прости правила за добър живот Уилям Мълиган Времетраене: 1:06 мин. Черен лед Ирса Сигурдардотир Времетраене: 1:11 мин. Червени флагове, зелени флагове Д-р Али Фенуик Времетраене: 1:08 мин. Слузи Дейвид Уолямс Времетраене: 1:15 мин. Айсбергът на смъртта Джеймс Ролинс Времетраене: 1:12 мин.

Защо война? на Алберт Айнщайн и Зигмунд Фройд е съставена от разменените между тях две писма под формата на публичен дебат върху правото и силата, войната и мира, национализма и културата. С нея те не печелят Нобелова награда за мир, нито пък възпират човечеството от война. Тя всъщност е разочарование за Айнщайн и носи неудовлетвореност на Фройд. В продължение на деветдесет години е един от най-критикуваните текстове на убедения психоаналитик.

Защо тогава тази книга продължава да се преиздава на всички езици и остава във фокуса на разгорещени дебати и до днес, свързани с новите парадигми на афективния обрат? Какво всъщност ни казва Фройд? Ще ни спаси ли психоаналитичният дискурс от наклонността да се самоза­черкнем?

Какво още друго и различно ни разкрива този особен писмовен обмен между гениалния физик и дълбинния психолог за интелектуалното минало на междувоенна Европа и институциите на новия ѝ пацифизъм? За разума и неговите идеали, за хуманизма на индивидуалното съзнание, за тъмните сили на несъзнаваното? Тези въпроси и търсените отговори са в сърцевината на предговора и послеписа на българското издание на Защо война?.

Настоящото издание включва предговор от Снежана Дими­трова, основан на непознати архивни документи, осветляващи средата, в която въпросният епистоларен обмен става възмо­жен, както и на дискусията около Защо война? в социалните и хуманитарните науки и послепис на Яня Йерков, даващ нов и разли­чен психоаналитичен прочит на кореспонденцията между Фройд и Айнщайн.

На колко нива работи човешкият мозък и колко е несъзнателното в мотивите за нашите действия? Как образите придобиват значение на символи в мечтите и сънищата? По какъв начин вътрешните конфликти могат да се превърнат във физически симптоми и къде са корените на състоянията, които наричаме "невротични"?

Съвременният човек, който се обръща към собствената си природа, често търси отговор на тези и на други подобни въпроси. Дори в ежедневната реч понякога използваме думи като "невротичен", "изтласкване", "отричане" и "либидо". Тези думи представляват термини, въведени още в края на XIX в. с прохождането на една нова наука - психоанализата. А не можем да говорим за психоанализа, без да споменем името на Зигмунд Фройд - австрийският невролог и психолог е нейният главен патриарх, известен в цял свят като "бащата на псхоанализата".

Роден е през 1856 г. в семейството на търговец на вълна и втората му съпруга, в пределите на Австро-Унгария (днес - Прибор, в границите на Чешката република). Израства като отличен ученик и първенец на класа. След кратко лутане в областта на правото и зоологията се отдава на медицината. След завършване известно време се занимава с хирургия. Но истинският тласък на кариерата му започва при работата му с нервноболни. Животът на Зигмунд Фройд е посветен на разработването на революционни концепции, с които се разглежда умът като сложна система, в която протичат много скрити процеси и която се нуждае от задълбочено изследване. Такова изследване на умствената структура в дълбочина за времето си е радикално нов подход - възход към разбирането на психологическото развитие на човека изобщо. То е особено важно, тъй като отваря нови хоризонти за терапевтичен подход към някои патологични психически състояния. Революционното отношение на Фройд към човешките действия, към мечтите, към сънищата, към културните артефакти, с тяхното символично значение, е изключително плодотворно. To дава тласък в развитието на други науки, освен психоанализата - например антропологията и семиотиката, а също и в разбирането на изкуствата.

Интересът на Фройд към тънката и сложна материя, която затъмнява цялостното ни познание за личността, се проявява за първи път в работата му в детска болница. Там той има възможност да наблюдава деца с афазия (езиково нарушение, свързано с възприемането и/или употребата на речта). По някои от симптомите той установява съществуването на умствени процеси, които са несъзнавани. С началото, поставено тук, той разработва революционни теоретични постановки за самата човешка психика. В продължение на дълги години Фройд търси ефективен начин да повлияе върху невротичните симптоми, като разбере дълбоко заложените причини за душевните терзания на пациентите. Провежда редица клинични изследвания, в които участват жени с диагноза хистерия. Опитва се да разбере дали е възможно физическите симптоми да са повърхности прояви на дълбоко потиснати конфликти. Като използва аналогия с айсберга, който има видими и подводни части, Фройд разработва концепция за три нива на ума. Особено интересен в работата му е случаят с Анна О. - документиран в книгата "5-те случая: Анна О".

Създадена с първоначалната идея за терапевтична техника, с времето психоанализата се обособява като отделна наука. Тя се развива с бързи темпове. Зигмунд Фройд се запознава, сътрудничи си и обменя идеи с исторически за науката личности като Ернст Вилхелм фон Брюке, Вилхелм Флис и Йозеф Бройер. С имената на Бройер и Фройд се свързват основополагащи за психоанализата концепции - сред тях са хипотезата за изтласкването, защитните механизми, идеалното Аз, едиповия комплекс, психосексуалното развитие и др.

Фройд работи с пациенти - само с такива, които са изключително богати, като лечението продължава с години. Клиентите му са "златните невропати", сред които баронеса Мари фон Ферстел и Фани Мозер - една от най-богатите жени в Европа по това време. Историята твърди, че въпреки блестящите и всепризнати теоретични постановки, резултатите от работа на Фройд са противоречиви. На практика той следва различни правила от тези, които е публикувал в трудовете си. По време на сеансите е далеч по-засилено неговото вмешателство. Въпреки това, сред виенския елит е приеман за гений. С времето се е издигнал от долната средна класа до висшето буржоазно общество, а славата му дори му спасява живота. Въпреки еврейските му корени, когато през 1938 г. Виена е окупирана от нацистите, той и съпругата му Марта Бернайс заминават за Англия. През 1939 г., заради силно влошеното от пурите здраве, Зигмунд Фройд умира в Англия. Едно от шестте му деца, дъщеря му Анна Фройд, поема по стъпките на баща си и се превръща в отличен психоаналитик в работата с деца и подрастващи.

И до днес всеки кабинет на психоаналитик е стандартно оборудван с диван, на който пациентите сядат и използват думите като лекарство - още едно наследство от откривателските практики на Зигмунд Фройд с неговите пациенти.

Парадигма ЕООД
София, 1113
бул.Цариградско шосе 125
paradigma_books@abv.bg

Предговор - Снежана Димитрова
За контекста и историята на Защо война?

• Условията и обстоятелствата
• Институцията, Айнщайн и Защо война?
• Методът, новата интелектуална история на Европа и Защо война на Фройд
• Заключение: Защо война? и новите парадигми на войната и мира

Бележки
Библиография
Защо война?

• Писмо от Алберт Айнщайн до Зигмунд Фройд - Капут, край Потсдам, 30 юли 1932 година
• Писмо от Зигмунд Фройд до Алберт Айнщайн - Виена, септември 1932 година

Послепис - Яня Йерков
Проблемът
Какво всъщност казва Фройд
Анализът на войната в психоаналитичната клиника след Фройд
Войната като дискурс
Унищожителният ефект от определена употреба на научното знание
Разпръсната сегрегация
Сегрегация и разделение
Бележки
Литература