От текста към образа

Приказките са изключително трудни за анализиране, тъй като имат фолклорно (устно) и литературно (писмено) битие, които се различават съществено; предназначени са за децата, но и за възрастните; променят се в зависимост от културната и социална среда и не на последно място - почти винаги са придружени от изображения, които допълнително усложняват и разширяват посланията на написаното.

Изследването фокусира вниманието върху българската книжна илюстрация за деца от втората половина на XX век и по-специално - върху образите, съпътстващи четири от приказките на Шарл Перо и Братя Грим - Червената шапчица, Спящата красавица, Пепеляшка и Синята брада. Разгледани са въпросите как художниците превеждат добре познатите текстове, върху какво акцентират, какво прикриват и как (или дали) успяват да предадат универсалните разкази така, че от глобално, те да добият локално значение, да заговорят на езика на българските читатели.

АИ Проф. Марин Дринов
София 1113
ул. Академик Георги Бончев, блок 6
sales@aph.bas.bg

Уводни думи
За приказките и илюстрациите
Милост за вълка
Един ден той ще ме открие и ще ме спаси
Казвам се Мара, не Пепеляшка
Любопитството привлича, ала на тъга обрича
Заключение
Илюстрации
Библиография
Summary in English