Светът на приказките: Шарл Перо

"Един мелничар имал трима сина, на които оставил в наследство своята мелница, магарето и котарака си. Големият взел мелницата, вторият - магарето, а най-малкият получил само котарака.
– Братята ми могат да печелят честно хляба си, като обединят сили - не можел да се примири с мизерния си дял той. – А аз явно ще умра от глад.

Котаракът, като чул тези думи, се обадил с важен глас:
– Не скърбете, господарю май, трябва само да ми намерите торба и да ми поръчате чифт чизми, за да мога да ходя из трънаците, и ще видите, че вашият дял не е толкова лош, колкото си мислите.

Мелничарският син не повярвал много на котарака, но се хванал за думите му като удавник за сламка и изпълнил желанието му. Котаракът нахлузил чизмите, преметнал торбата през рамо и поел към една ливада. Сложил в торбата трици и треви и се проснал като мъртъв да чака някой млад и неопитен заек."
Из книгата