Светът на приказките: Езоп

Поредица Светът на приказките Времетраене: 1:21 мин. Календарния убиец Себастиан Фитцек Времетраене: 0:53 мин. Заключената врата Фрида Макфадън Времетраене: 0:48 мин. Желязна надежда Джеймс Лорънс Времетраене: 0:58 мин. Градът и неговите несигурни стени Харуки Мураками Времетраене: 0:58 мин. Целуни момичето Зорайда Кордова Времетраене: 0:52 мин. Направи си сам козметика Илиана Петкова-Паланова Времетраене: 1:01 мин. Обвързани с дълг Кора Райли Времетраене: 0:55 мин. Зелената планета Лийза Стюарт-Шарп Времетраене: 0:56 мин. Дневниците на странника Ели Грифитс Времетраене: 0:58 мин. Пенсионният план Сю Хинсенбъргс Времетраене: 1:00 мин.

В книжката са включени следните басни: "Заекът и костенурката", "Лисицата и щъркелът", "Лъжливото овчарче", "Щурецът и мравките", "Малката млекарка", "Лисицата и гроздето" и други. Всяка басня е придружена от красива илюстрация.

Езоп е легендарен древногръцки баснописец, живял в периода V-VI век пр. Хр. С неговото име се свързва появата на баснята като жанр, като той се счита за неин основоположник. Сред най-популярните басни на Езоп се нареждат Лисицата и гроздето, Гарван и лисица, Заекът и костенурката, Овчарчето и вълкът. Неговите поучителни басни са преведени на множество езици по света от прочути баснописци, сред които Лафонтен, Иван Крилов и др.

Към днешна дата не може да се твърди със сигурност дали е съществувал такъв автор на басни, или те са принадлежали на различни лица, а образът на Езоп е събирателен. Сведенията относно биографията му са често противоречиви и исторически недоказани. Според някои източници той е роден в областта Фригия, Мала Азия, според други - в град Месемврия, Тракия. За пръв път за Езоп споменава старогръцкия историк Херодот, според който той е бил роб на остров Самос, по времето на египетския цар Амасис (570-526 г. пр. н.е.), след което бива освободен. След като е пуснат на свобода Езоп живее в Лидия в двореца на цар Крез, чието доверие успява да спечели. Той е убит от делфийските жреци. Според легендата Езоп е хвърлен в морето от една скала, обвинен в користолюбие.

Езоп е признат за създател на класическата басня за животни. При написването на своите басни той взема сюжети и идеи от фолклорното богатство. Тези творби са известни, като Басните на Езоп, а първият, който ги събира и оформя в сборник е Деметрий Фалерски. Преди това басните му са се предавали от уста на уста, подобно на фолклора. Около V век пр. н.е. започва литературната обработка на басните на Езоп, придавайки им метрика (гръцко учение за структурата на стихотворната реч и ритмичността ѝ). Вероятно първият, който се захваща с тази работа е Сократ, след него Калимах, а впоследствие и Барбий. За пръв път в гръцките училища започват да се четат басните на Езоп, което довежда до включването им в сборници и антологии. Трудно е да се каже с точност колко на брой са басните на Езоп. До наши дни са съхранени около 400 от тях, обработени или създадени от него, които са събрани в различни сборници. Едни от най-интересните му басни достигат до нас, събрани в сборниците Басни, Светът на приказките: Езоп, Приказки за най-малките: Езоп и много други. Отличителни черти на Езоповите басни са тяхната краткост, простота и пълна липса на реторични украшения. Обикновено в съдържанието им има морална поука, която е поместена или в края, или - по-рядко - в началото на творбата. Сюжетите на басните са взети от самия живот. Те са израз на рационалния смисъл на обикновените хора, а не рядко и протест срещу обществената несправедливост. Тяхната етика отражава представата, битуваща в древните общества. Тук няма място за любов, саможертва, себеотрицание, силата взема връх над закона, а в света побеждава хитростта и измамата. Освен това тези поучителни басни са украсени с чувство за хумор.

Езоп е творец, който използва алегорични образи в басните си, като обобщава в тях съществените за своето време нрави, давайки им сатирична оценка. За да прикрие остротата на своята критика, както и за да провокира досетливостта на човека, оприличава често хората с животни и растения. Езоп изобразява мисълта си иносказателно и алегорично, оттук и този специфичен начин за изразяване на мисли получава наименованието езоповски. Той идва от старогръцката литература, преминава в римската и византийската, за да достигне през Възраждането до наши дни, оказвайки огромно влияние върху световната литература.

Издателска къща Пан ООД
София 1124
ул. Цар Иван Асен II №1, вх. 1
office@pan-bg.eu

Малката млекарка
Заекът и костенурката
Полският и градският мишок
Гълъбицата и мравката
Орелът, гаргата и овчарят
Лисицата и щъркелът
Лъжливото овчарче
Костенурката и орелът
Еленът с прекрасните рога
Лъвът и лисицата
Завистливият бивол
Жабата и волът
Лъвът и мишката
Вълкът и чаплата
Магарето, мелничарят и синът му
Лястовицата и птиците
Вълкът и кучето
Двете кози
Магарето и волът
Щурецът и мравката
Магарето и вълкът
Лъвът и заекът
Лисицата и гарванът
Мишето събрание
Прилепът и невестулките
Комарът и лъвът
Кучето и неговият господар
Чаплата
Паунът и жеравът
Двете магарета
Гъската, която снасяше златни яйца
Магарето, натоварено със сол
Гарванът и птиците
Двете гърнета
Лисицата и вълкът в мазето
Лисицата и котката
Лисицата и гроздето
Мухата и волът