Внучките на баба

Една позната, но и нова приказка, разказана талантливо с думи и прекрасни илюстрации от Ина Христова.

Най-напред с очите на страха срещаме огромния вълк. А после виждаме как думите на Баба го смаляват бавно и търпеливо. Как изречен страхът не е вече толкова страшен. Интересната промяна се случва неусетно като магия в мъгливата гора. На вълчите заплахи Баба отговаря с хитрост, но освен това думите ѝ пресрещат, заоблят, омекотяват. И страшното става послушно, вече не настоява, а моли... за внимание.

"Баба е най-интересната старица от приказките, които някога моят дядо ми е разказвал. Когато си спомням тази история, чувам гласа му, с който се правеше на страшния вълк. Тази приказка има толкова версии, колкото сигурно са човеците, които са я разказвали. И всеки я променя, за да я направи по-своя. Разказали са талантливо Ран Босилек, Ангел Каралийчев и други големи български писатели. Но за мене тя винаги ще си остане, изречена с гласа на моя дядо, който ме караше да си представям живо всяка дума. Така са приказките - безценни семена, които поникват в сърцето ти, посяти там с нечия обич.", споделя Ина Христова.

И наистина, историята за хитрата баба, която се спасява в гората от хищника (вълк, в някои варианти - мечка) като му обещава по-крехко месце, визирайки внучките си Твърдушка, Мекушка и Сладушка, знаех като българска народна приказка. До появата на книгата на Ина Христова Внучките на баба. Впрочем, тази книга излиза първо в Испания на испански и каталунски, именно испанската ѝ издателка Ариана Скуилони споделя за българските читатели как познава приказката от дете, когато нейният баща ѝ подарява италианско издание от 1972 г. Вероятно ако потърсим генеалогията на сюжета, ще изникнат още народности. Припомних си филма на Адела Пеева Чия е тази песен (2003 г.), в който се търсят корените на песен, смятана за (само) българска. И както във филма става ясно, че не е важно чия е песента, а за кого е, така и с книгата си Ина Христова недиректно настоява да не забравяме как географията е за фолклора, докато детството е световно и живее, и оживява във всяко припомняне.

Специално внимание заслужава шрифта в тази книга: неравномерен като песен, с извисяване и снижаване, сякаш подканва интонацията на четящия да следва оригинален ритъм, в който баба понякога е голяма като обич, а вълкът малък като смешен страх. А илюстрациите на Ина Христова са просто отделно написана история..."
Йорданка Белева, Литературен вестник