За пътя на човешката душа

Петър Дънов (Беинса Дуно) Времетраене: 1:38 мин. Разни приказки за игра Джани Родари Времетраене: 1:03 мин.

Под съставителството на д-р Светла Балтова.

"Душата излиза от своя Първоизточник като Божествен лъч и влиза в необятната Вселена, за да извърши работата, която ѝ предстои."
Петър Дънов

От Вечния извор на живота излизат душите като светещи точки. Душата желае да се прояви, да натрупа опит и знания във физическата вселена, които да бъдат използвани от духа.

Учителя Петър Дънов представя човека като триединство от Дух, душа и тяло, които съответстват на Божествения, духовния и физическия свят. Качествата, които могат да се добият на физическия план, не могат да се постигнат в другите светове. На това място се изработват моралните устои у човека. Разумната природа, или деветте Ангелски йерархии, сътворили видимата реалност, помагат на човека да изгради своя характер и да изпълни предназначението си във Вселената.

Време е да осъзнаем, че сме искрици разум, слезли на тази земя, за да допринесат за хода на еволюцията - човешка и планетарна. Да се учим, да придобиваме знание - това е пътят на душата и смисълът на човешкия живот.

Много източници свързват Петър Дънов с едно голямо признание, направено не от кого да е, а от А. Айнщайн:

"Цял свят се прекланя пред мен, а аз се прекланям пред духовния учител Петър Дънов от България."

Според тях, думите са изречени в запис на интервю и са излъчени от френското радио RTF през 1989 г. по повод 110 години от рождението на гения. Предполага се, че връзката между Дънов и Айнщайн е големият български художник Борис Георгиев, познавал и общувал и с двамата.
Неоспорим факт остава, че дори и след смъртта си, фигурата на Петър Дънов, чиито последователи го наричат "Беинса Дуно" ("този, който носи доброто чрез слово") или просто Учителя, продължава да има широко духовно и културно влияние.

На него много хора дължат философията си за успеха в живота, за неговия смисъл, разбирането си за човешката душа и вярата си за това, което е извън обозримото. Това го прави и един от най-влиятелните хора в историята на България. Наред с личността на баба Ванга, Петър Дънов е феномен - и предизвиква към дълбок размисъл, като пробужда интензивно движение в националния ни духовен живот, а дори и извън границите на България. Интересен факт е, че сред съвременните поклонници на Дънов е и прочутият в целия свят дизайнер Пако Рабан.

Ако може с няколко думи да се разкаже това, което стои в основата на повече от 4000 проповеди на Петър Дънов, изнесени в периода 1914 - 1944 г., то може да се обобщи с тези думи - любов, мъдрост, истина, правда и добродетел, произлизащи от Христос като фигура с историческо, космическо и мистично значение. Целта на езотеричните методи на Дънов е да се постигне преживяване на Христос в мисловната, емоционална и волева сфера и да се преобразува представно-понятийното съзнание в образно (имагинативно) - обозначено с термина "разцъфтяване на човешката душа". Отделни трудове на Дънов отразяват и интереса му в областите астрология, хиромантия, физиогномия, френология. Последователите на Дънов се обединяват в миролюбивата организацията Всемирно бялото братство и имат обичай да се събират сред природата за беседи и поучения, като заедно с това изпълняват предложените упражнения от Петър Дънов - "паневритмия", с която се съчетават движение, слово, музика и мисъл.

Житейският път на Дънов започва през 1864 година в село Хадърча, Варненско - още в Османската империя. Завършва гимназия във Варна, а след това - американското методистко училище в Свищов, основите на което са положени от протестантския мисионер д-р Алберт Лонг.

Известно време учителства. На 24 години Дънов заминава за САЩ и се записва в Методистка теологическа семинария в Медисън, а след това се записва в Теологическия факултет на Бостънския университет. От там се дипломира през 1893 г. след завръщането му в България (две години по-късно), започва неговата усилена дейност за пробуждане на духовен живот у българина. През 1897 г. Петър Дънов учредява във Варна "Общество за повдигание религиозния дух на българский народ", което по-късно ще се прерасне във Всемирно бяло братство. Организират се ежегодни събори, както и събирания за проповеди, беседи и лекции. След края на първата световна война, последователите му наброяват близо 40 000 души, а дейността му продължава. Известен факт е, че днешният квартал Изгрев на София е място, открито от Петър Дънов - като селище Изгрева. То става и център за събиране и координация. Петър Дънов трайно се установява в Изгрева и до края на живота си продължава да разпространява своето учение. Петър Дънов умира на 27 декември 1944 г. Учението му е запазено в голям обем литература. В нея читателите могат да открият както теоритичните постановки на учението на Дъновизма, така и практическите съвети за прилагане в ежедневито, които предлага Петър Дънов. Сред известните книги са "Завета на цветните лъчи на светлината", "Сила и живот", "Вяра, надежда, любов", "Прави така всеки ден" и др.

Издателска къща Хермес ООД
Пловдив 4000
ул. Лозенград №51, ПК 4077
info@hermesbooks.com

Предговор
Разумният живот
Душите - живите светещи точки
Смисълът на живота е придобиването на знание
Философската идея за монадата
Закони за реализация на желанията и дарбите на душата
Единицата и вечността
Основната идея в живота - основният тон на душата
Съзнанието - Божественият лъч на душата

• Светла точка в съзнанието
• Движение на съзнанието

Душата, въплътена на Земята

• Двойствеността у човека. Божественото и човешкото

Страданията и радостите - двата бряга на живота
Качества на волята, необходими за физическия план
Душата се проявява чрез ума, сърцето и волята. Триединният човек
Умът и сърцето

• Пътищата на ума и сърцето
• Овладяване на ума и сърцето

Закон за поляризация

• За самоубийството

Превръщане на енергиите
Разумното сърце
Работа върху себе си. Изработване на характер

• Лицето е огледало на душата. Идеалният образ
• Моралният човек

Връзки и отношения между душите

• Сродни души

Вярата. Връзката с Бога
Молитвата - диханието на душата
Свободата. красотата на душата
Показалец на използваната литература