"Пет реда вятър" е името на новата ми книга, в която словесният пейзаж копира природата. Танка е "кратка", петстишна традиционна твърда форма на поезията. Отпада метриката и не е задължителна, както прочее вече и при хайку. Но въпреки това мисля, не бива да е "обрасла с думи", образно казано. Мога ли да нарека Танка "миг избягал от хайку" за да доизкажа още? В този ред на мисли последните два реда обобщаващи ли си или са поанта? Тук подхождат ли сезонните думи? Мисля на глас. Питам се, питам ви. И в същия момент опипвам тъканта на сътворението на Танка. Това е изящна поезия, нали?& ... |
|
|
Фотографии: Александра Петрова. ... Таван Той живееше на последния етаж на някаква стара сграда. С едно протягане на ръката можеше да хване облак. Или да си опитоми изгубена птица. Събираше парчета небе. За идеята. Имаше какво ли не по джобовете му. Петър Петров ... |
|
|
"Защо "Рана"? Защото раната оставя белег? Защото исках мое хайку да остави драскотина. И още: защото раната е нещо осезаемо, боли, носиш го в себе си, после отминава и не съвсем, оставя спомен. Какво казва детето: "този белег е когато паднах с колелото". Не е същото, раната е друга, болката е друга. Боли и има ли лек? Природата! Тя, която е преди нас. И светлината, която дишаме... И въздишката - като поезия. Като хайку, като миг и явление, като съчетание на покоя с движението. Като мирис на сезоните. И моето хайку, като "един звук, един дъх". Поетичната енергия на хайку. После идва ... |
|
|
Хроники. ... Това е книга за авангарда в електронната музика на ръба на две епохи, няколко прехода, един океан и една Желязна завеса. За пръв път българско издание разглежда развитието на електронната музика у нас и творчеството на композитора Симо Лазаров успоредно със съдбите на фантастичните мечтатели в жанра: Леон Теремин, Луиджи Русоло, Едгар Варез, Оливие Месиен, Пиер Шефер, Пиер Булез, Лучано Берио, Карлхайнц Щокхаузен, Робърт Муг, Джон Кейдж, Янис Ксенакис, Луиджи Ноно, Джорджо Мородер, Жан-Мишел Жар, Вангелис и Исао Томита. Книгата повежда читателя към предчувствието за една "възможна" България, чието ... |
|
|
"Тази книга, лиричен самоотчет на един от най-значителните майстори зидари на днешната българска култура, свидетелства за мъчителното съзряване на съвременната душевност - сложна, нестройна, неуседнала, противоречива. Тя е същевременно и запис на съзряването на една модерна поезия през еманципацията и от традиционните мелодични симетрии на рими и метрика към вглъбената discordia concors на все по-органичния свободен стих с неговия стремеж към постоянно изплъзващата се вътрешна хармония. Преход от юношеската омая на сетивата към зрялата будност на духа, изправен с усвоения опит на цяла световна цивилизация пред ... |
|
|
Новата поетична на книга на Петър Петров - "един постмодерен Дон Кихот", който "няма сили да не обича". Петър Петров е роден на 6 декември 1978 г. в град Враца. Възпитаник на ПМГ "Акад. Иван Ценов", профил - физика. Завършва специалностите предучилищна и начална педагогика и връзки с обществеността в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Учи публична реч в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". По професия журналист. Тв водещ, новинар, редактор и репортер в различни електронни и печатни медии. Автор на "Пин код: Лукчета" (2004), "Без упойка" (2013)," ... |
|
|
"Върви ми се със затворени очи. В теб. Пеша. Гол. Бос. Без една стотинка в джоба. Без документ за самоличност. Изпусната сълза върху акварела на живота ти." Петър Петров ... |
|
|
Стихотин Искаш ли да си дръпнеш от това стихотворение, което ти свих? Кажи ми, нуждаеш ли се още сега от една бърза доза стихотин, от вдигане нивото на допамин? Хайде, какво чакаш, доближи устни и си дръпни... Петър Петров ... |
Рейтинг: 8.80 / 5 гласа 
Добави мнение 
