Да се събудиш. Да пораснеш

Цялостна духовна практика за едни променящ се свят. От погледа на Дзен.

Тази книга предлага иновативен поглед към дзен практиката – съвременен подход към духовното развитие, който е смислен и приложим сред предизвикателствата на днешния живот. Макар дълбоко вкоренени в традицията Сото дзен, Даян Хамилтън и Гейбриъл Уилсън разкриват и важността на емоционалното развитие, както и на уменията да бъдем в истинска връзка с другите. Техният подход вплита прозрения от психологията на развитието, невронаука­та, работата със Сянката и дзен.

Книгата ще ти помогне:

• да развиеш умения за истинско общуване;
• да съчетаеш духовната пътека с реалностите на съвременния живот;
• да намираш път през темите за многообразие, приобщаване и идентичност;
• да тренираш силата на вниманието си, вместо да се хващаш в капаните на социалните мрежи, поляризацията и кризите;
• да узрееш емоционално и в отношенията си;
• и много повече.

"Новаторска книга, която блестящо обединява две от най-съществените пътувания за човека: мистичната пътека на Пробуждането към просветлено съзнание и етапите на Израстването през естествения ход на живота. Уникалната интеграция на дзен мъдрост и психологическо прозрение от Даян Роши, съчетана с живия опит на Гейбриъл като неин старши ученик, предлага цялостен пътеводител за трансформация."
Кен Уилбър

"Даян и Гейбриъл са създали истинско бижу. Техните преплетени гласове, лични истории и комбинацията от духовна мъдрост и практически насоки за живота правят тази книга безценен ресурс за всеки, който иска едновременно да се събуди и да порасне. Горещо я препоръчвам."
Д-р Кристин Неф

"Няколко години преди да навърши двайсет и две, Гейб премина през тежка здравна криза – такава, която го изправи лице в лице със собствената му смъртност и безцеремонно го превърна в духовен търсач. Започна да медитира без никакво ръководство, опипвайки в тъмното с най-големите въпроси: „Какво е смъртта?“, „Какво в крайна сметка е животът?“, „Кой съм аз?“ и „Какво си струва да търсиш, когато смъртта ти диша във врата?“. Тези въпроси оживяха. Гейб беше сграбчен от тях и се чувстваше все по-далеч от приятелите си, които не се питаха същото. За тях да изкараш добри оценки, да правиш пари, да основеш следващия голям стартъп или да станеш известен, все още имаше тежест.

Гейб си спомня как го е налегнала самота. Чувстваше се малък и смазан от огромния свят и противоречията му. Усещаше го най-остро след колежа, когато се премести в Сан Франциско и често се возеше на градските автобуси. Тези пътувания бяха всичко човешко наведнъж – във всичките му вкусове и цветове. За едно пътуване можеше да се види високопоставен консултант с костюм и вратовръзка, с куфарче в ръка, застанал до свлечен, спящ човек, облечен в черни чували за боклук. Изобилието седеше точно до страданието, богатството – до бедността. А във въздуха тежеше безразличие – безразличие, което пропиваше всичко. Всичко това го объркваше и мъчеше.

Само Сан Франциско можеше да събере толкова различни хора и съдби в един автобус – от Малката Италия до Чайнатаун, през финансовия квартал и после през Кастро. Цялата тази пъстрота го радваше, но в същото време тялото му се стягаше – усещаше разделение и предпазливост. Гейб копнееше да се почувства заедно с другите. Все още търсеше връзка – и в крайна сметка се натъкна на други търсачи съвсем случайно: на опашката в „Старбъкс“, в някой среднощен разговор. Тези моменти бяха като вода насред пустиня. Когато разбра, че не е сам, магията се върна. Гейб откри съмишленици навсякъде. Просто трябваше – както си спомня той – „да вдигна глава и да погледна навън от самотата си“. Удивително е колко лесно се забелязват – другите, които също са будни.

Когато Гейб започна да приема медитацията по-сериозно, се гмурна в медитационните ритрийти. Там срещна практикуващи на неговата възраст, които живееха съзерцателно от години. В тях имаше спокойствие, пронизващо присъствие и яснота – привлекателни, дори магнетични за Гейб. Но извън ритрийта или духовната общност същите тези хора не се справяха в света. Разчитаха на контролираната среда на ритрийт центъра, за да бъдат спокойни, присъстващи и ясни. Може би строгостта беше истинска, но и фасада, зад която тези млади практикуващи се криеха, за да не се сблъскат със света, който щеше да ги предизвика да пораснат.

Това накара Гейб да се замисли какво иска от духовната практика. Той споделя: „Ако духовното обучение не ми даваше уменията да се справям в света, тогава то не беше за мен. Исках духовност със зъби. Исках яснота и мъдрост, с които мога да направя нещо в света“. Искаше да обогати практиката си с друга традиция и откри точно това, когато срещна Даян Мушо Хамилтън – учител в Сото дзен традицията и опитен медиатор.

Даян основава Службата за алтернативно решаване на спорове в Юта и въвежда медиацията в съдилищата. Посредничила е в какви ли не спорове и е получила множество награди за миротворчество. Тя често казва, че думите „медиация“ и „медитация“ споделят една и съща цел: да внесат хармония там, където има разделение или спор. Практикува медитация от над четиресет години. Пътуването ѝ започва в университета „Наропа“, където среща коренния си учител, Чогям Трунгпа Ринпоче. Години по-късно, след като отглежда сина си, който е със синдром на Даун, тя се посвещава на пътя Сото дзен под ръководството на Генпо Мерзел Роши. От него получава предаване на дхарма и благословията да преподава и да предава дзен линията нататък. Тя самата сега е Роши – почетна титла за дзен учител.

По нейните стъпки Гейб също излезе навън – помага на хора и общности да се справят с едни от най-тежките въпроси на времето ни: раса, климат, обществени разломи. Водим и семинари за лидери. Тръгваме от идеята, че колкото по-близо сме до себе си и по-будни, толкова по-близо и по-умело можем да бъдем с другите. И разбира се, практикуваме сериозно дзен, в който тази книга иска да те въведе. Когато пишем тези редове, отношенията ни на учител и ученик са на единайсет години – и продължават.

Превъртаме лентата напред към 2022 г. В една топла лятна нощ в Боулдър, Колорадо, по време на пандемията, бяхме с Нико Одисеос – президента на „Шамбала Публикейшънс“ – след като току-що бяхме вечеряли в импровизиран ресторант на открито. Докато вървяхме обратно към офиса на „Шамбала“, говорехме за това какво дава будистката практика, какво носи медитацията и какво привлича в будистката философия. Спомнихме си духа на 60-те и 70-те – времето, което отвори вратата към съзнанието, към движението за човешкия потенциал, към мечтата за по-будно бъдеще. Спомняхме си с удоволствие, но после Нико натъжено каза, че будисткото учение и практика губят привлекателност за милениалите и поколението джен зи. По-младите просто не биват привлечени към Будадхарма, както преди.

Сетихме се за Гейб на двайсет и две – търсещ, самотен и без упътване за пътя към „духовност със зъби“. Ако знаеше какво да търси, може би щеше да отсее шума и да открие будистка практика (или друга традиция), която да му даде това, което търси, и да го подготви за света. И ето – Нико ни насърчи да напишем книга – карта за търсещите, която да покаже какво е съчетанието на духовни пътища. Така започнахме да пишем за практиката си – да предоставим въпроси, гледни точки и посоки на по-младите търсачи."
Из книгата

Издателска къща Бард ООД
София 1113
бул. Цариградско шосе №115-Н, ет. 3
bard@bard.bg