"Еспен излезе от банята със спирала и руж. Бяха на майка му. Намръщих се.
– Ето. Ти ще се гримираш, а аз ще снимам - каза той. Няколко от момичетата в класа бяха започнали да се гримират, но не и аз. Супер идея - да започнеш да се гримираш с камера пред лицето. Not. Еспен ми даде телефона си. На екрана имаше снимка на момиче с дълга коса, големи устни и много хубав грим.
– Когато приключим, трябва да изглеждаш така. Завъртях очи. Той беше откачил. Момичето беше много хубаво. Имаше ли още снимки на толкова красиви момичета в телефона си, или това бе нещо, което току-що беше свалил? Стомахът ми се сви.
– Мисля, че можеш да застанеш там. - Посочи най-светлата част на спалнята - бялата стена срещу прозореца. След това се отдалечи и постави камерата върху триножника. Държах спиралата в ръка. Той взе огледало и го вдигна на нивото на лицето ми. Натисна бутона и кимна. Оставаше само да започна.
Допрях четчицата до миглите си. Опитвах се да внимавам. Фал.
– Ооох! Щипе! Върху очната ми ябълка се беше настанила черна буца и виждах света през сив и мокър воал. Едва можех да различа Еспен някъде зад камерата. Той се разсмя така, че започна да се олюлява, но ми махна с ръка, че трябва да продължа. Намерих хартиена кърпичка, изтрих грима от окото си и се опитах отново.
– Добре. Трябва да стане. Хората го правят ежедневно. Усмихнах се към камерата.
– Стискай ми палци. Пет минути по-късно имах спирала и на двете очи. И въпреки факта, че около едното око имах плътен черен пръстен, наистина изглеждах добре.
– Господи, това беше толкова забавно. Еспен прокара ръка по лицето си, за да изтрие сълзите си.
– Ох. Може ли да си толкова непохватна? Марие, ти си най-забавният човек, когото познавам. Той ме прегърна с ръка и ме целуна по главата така, сякаш съм малката му сестра. Обаче целувката си е целувка.
– Значи се получи?
– Ами да. Пусна ме.
– Почакай, докато направя клипа и прибавя музика. Ти си звезда. Сега обаче продължаваме с това. Подаде ми ружа и една голяма четка. Два часа по-късно имахме три клипа. Видях как се опитвам да танцувам модерно, да се гримирам за първи път и да си направя секси плажна прическа. И Еспен беше прав. Бях доста забавна. Макар че се чувствах неловко. Може би много неловко. Обаче беше смешно.
Седях на леглото му и махах грима с мокра кърпичка. Еспен се извърна от компютъра и ме погледна.
– Остава само да го пуснем в мрежата, нали? Кимнах. След това скрих лицето си с ръце. Не можех да понеса да гледам, докато го прави.
– Можем да зарежем всичко, Марие. Чух собствения си глас от компа, който каза: Ох, когато в окото ми попадна четката на спиралата. Поклатих глава.
– Добре. Тогава го качвам. Клик.
– Край - каза Еспен. - Сега остава просто да чакаме. Отпуснах ръце в скута си. Ето го. Черно на бяло на екрана: #nerd1, и моя снимка в банер в горната част. Три клипа и хаштаг. Кое беше най-лошото нещо, което може да се случи, когато хората видят клиповете: Да ме помислят за смотанячка (не в забавния смисъл). Да припадна, докато ги показвам. Клиповете свършиха. Господин Клас ръкопляскаше с възхищение.
– Това беше много LOL1! Всички в класа също аплодираха.
– Да, остава само да последваме хаштага смотанячка. Може би имаме нова интернет звезда в класа? Той ми намигна и докато слизах към чина си, ме спря и ми рече тихо:
– Това е, което ти казах. Всеки може да стане някой в интернет, Марие. Хеди гледаше безизразно надолу към чина си, а аз се изчервих. Интернет звезда? Вече всички бяха откачили. Обикновено внимавам в часовете по английски, но днес преминавах през различните приложения в телефона си и проверявах дали съм получила повече лайкове. Сърчица. Последователи. Вдигнати палци."
Из книгата
Книги 
Рейтинг: 9.00 / 2 гласа 
