Моите планински върхове

"Тази книга не е пътепис в буквалния смисъл, тя е емоционален разказ на пътешествията ми в България, Европа и Непал.

Планините ги има и друго обяснение не е необходимо. Нито пък оправдание. Ако правилно прочетем вековната книга на тяхната мъдрост, ще можем да вървим по безкрайните им пътеки, да им се възхищаваме и изпълнени с впечатления и здраве да се завърнем и да споделим радостта си с останалите. Поне докато има хора, които са готови да пренебрегнат сладките си сънища и да берат студ и жега, само за да посрещнат изгрева.

Да ги гледам отдалеко не ми стига – трябва и кракът да стъпи там, и носът да ги подуши, и окото да ги погали, и ухото да ги чуе, и сърцето да се развълнува, и душата да запее. Трябва да ми е спокойно вътре в мен, за да им се радвам. Винаги тръгвам с известно притеснение, но в мига, когато стигна при тях, нещата се променят и насетне всичко е лесно.

Не съм от най-тренираните атлети и понякога в умората си се влача в края на групата, но винаги успявам да се включа в приличен норматив и да не мъча останалите. Групите обикновено не ходят там, където искам, пък и ми объркват стъпките. Но ми е приятно да срещам нови съмишленици, а те носят неочаквани емоции и идеи. С времето се научих да вървя бавно, защото в планината не се бърза, а с напредването на възрастта позабавих темпото, и както се казва, ми тръгна крачката. Започнах да проумявам думите на Учителя Дънов, че Природата не прави нищо бързо. Ако се случи да се движа сам, то винаги съм пръв! Понякога ми е скучно, но това е само, когато поискам да споделя емоцията си с някой до мен. Затова пък, Планината сама по себе си е добър събеседник.

Предпочитам разумния риск и безумното препускане не ми носи удовлетворение. Някое изкушение от време на време е полезно, но каква работа може да имам в мъгливо време на панорамен връх, където освен върха на обувките си не виждам нищо друго?! Не търся екстремните изживявания, но те понякога се случват. Било нарочно, било поради лоша планировка или лош късмет. Ако не могат да бъдат избегнати, то поне трябва да сме готови за тях, смело да ги посрещнем и да не ги изпускаме от контрол, за да можем по-късно да им се радваме като мил спомен, докато премисляме извлечените поуки.

Историите са подредени по географски принцип, но случките, описани в тази книга дойдоха по различно време, уменията ми за ходене в планините много се промениха, а разказите не са плод на едно единствено усилие. Затова и звучат по различен начин и стоят привидно разбъркано. Но са истински и чувството остава непроменено. Не е нужно да се четат подред, а според усещането. Време ми е да ги преживея отново. Нека попътуваме заедно."
Динко Димитров

Динко Димитров
София, 1421
Св. Теодосий Търновски 16
dinko1963@abv.bg

Въведение
Първите ми планини

• Чумерна
• Витоша

Високите планини

• Рила
• Мусала
• Мальовица
• Голям купен
• Калин
• Белмекен
• Пирин
• Вихрен
• Валявишки чукар - Синаница
• Кончето
• Ореляк
• Южен Пирин

Около София

• Руй
• Руй 2
• Верила
• Любаш
• Парамун и Ездимирска планина
• Плана
• Люлин
• Голо бърдо
• Завалска планина
• Вискяр
• Чеканска бука
• Мечи камък
• Гребен
• Черна гора

Из Краището

• Кървав камък
• Милевска планина
• Лисец
• Конявска планина
• Чудинска планина
• Ерулска планина
• Кобилска планина
• Еловишка планина
• Земенска планина
• Пенкьовска планина
• Рудина планина

Южният запад

• Осоговска планина
• Славянка
• Беласица
• Огражден
• Малешевска и Влахина планина
• Стъргач
• Боздаг

По средата

• Стара планина
• Ботев
• По пътеките на русалките
• Ком
• Ком 2
• Тодорини кукли
• Етрополска баба
• Кавладан - Козя стена - Дерменка
• Мургаш
• Мургана
• Васильов
• Чепън
• Шипка
• Средна гора
• Родопите
• Орфеев връх
• Голяма Сюткя

Далеч на югоизток

• Странджа
• Сакар

Непризнатите

• Лозенска планина
• Царичка планина
• Боховска планина

По старите земи и по-далеч

• Косово
• Шар планина
• Сърбия
• Джердап
• Албания
• Проклетия
• Румъния
• Карпати
• Гърция
• Митикас
• Тимфи
• Атон
• Германия
• Цугшпитце

Непал

• Моята хималайска пролет

Вместо завръщане
Индекс