Скръцльовците

Скръцльовците Том Флетчър Времетраене: 0:55 мин. Как говорят животните и растенията Габи Доуней Времетраене: 1:07 мин. Възрастта е само число Дара Торес Времетраене: 1:08 мин. Клеопатра и Франкенщайн Коко Мелърс Времетраене: 1:05 мин. Това е за всички Тим Бърнърс-Лий Времетраене: 1:13 мин. Ангелските числа и общуване с архангелите Лиза Робъртсън Времетраене: 1:10 мин. Храбър. Три пъти синьо Невена Делчева Времетраене: 1:00 мин. Да научим лесно: 5 първи умения Времетраене: 0:54 мин. Николай Райнов Автор Времетраене: 2:06 мин. Черната луна Уинстън Греъм Времетраене: 1:11 мин. Как мисли бебето от раждането до 2 години? Танит Кери, д-р Ангард Ръдкин Времетраене: 1:16 мин.

Не всички чудовища си стоят тихо под леглото...

Чували ли сте някога странни скърцащи звуци през нощта? Чудили ли сте се кой ги издава? Люси Дънгстън винаги се е питала същото...

Една сутрин тя се събужда и открива, че всички възрастни са изчезнали. Сякаш са се изпарили! Децата в Уифингтън са във възторг. Без възрастни означава, че няма да ходят на училище, могат да си лягат, когато си поискат, и да ядат сладко без ограничения.

Пълен хаос! Лудост! И за повечето деца е просто невероятно! Но Люси е твърдо решена да разбере какво се е случило и нищо няма да я спре... Освен може би Скръцльовците...

С илюстрации от Шейн Деврис.

"Нощта, когато започна всичко

Слънцето се скри зад заострените силуети на покривите в градчето Уифингтън като гладно черно куче, поглъщащо огнено кълбо. Гъст, мистериозен мрак се спусна, както никоя друга нощ, която Уифингтън беше виждал. Дори луната едва имаше кураж да надникне иззад облаците, сякаш знаеше, че тази нощ ще се случи нещо странно. Из цял Уифингтън майки и бащи завиваха децата си в леглата им, без да подозират, че за последен път им четат приказка за лека нощ, за последен път ги целуват, за последен път гасят лампата. Полунощ.

Един часът. Два часът. Три часът. Скръц... Странен звук наруши тишината. Дойде от една от къщите. Целият град беше потънал в сън, така че кой би могъл да издаде този звук? А може би не кой, а какво?

...Скръц! Ето го пак. Този път дойде от друга къща. Скръц! Скръъъц! Скръъъъъъъъц!

Звукът на скърцащи дъски на пода отекваше по коридорите на всички къщи в Уифингтън. Нещо беше вътре.

Нещо скърцаше насам-натам. Нещо, което не беше човек. Нямаше писъци. Нямаше кошмари. Децата спяха спокойно, в блажено неведение, че светът около тях се беше променил. Беше се случило съвсем безшумно, сякаш с някаква странна тъмна магия, и те нямаше да знаят нищичко за това, докато не се събудеха на сутринта, в деня, когато всичко започна..."
Из книгата

Ибис ЕООД
София, 1528
ул. Поручик Христо Топракчиев 11
info@ibis.bg