Книгата представлява сборник с разкази и новели от големия американски класик , някои от които се появяват за първи път на български език.

В тази книга са събрани едни от най-обичаните разкази на Скот Фицджералд, летописецът на изгубеното поколение, което е трябвало да открие, че "всички богове са мъртви".
Това са истории за епохата на джаза, онова магическо време между Първата световна война и Голямата депресия, в което всичко изглежда постижимо и всичко е допустимо - време на красиви жени и красиви илюзии, на свободните рокли и свободните нрави, на големите надежди и големите разочарования.

Тематичният спектър на сборника е максимално широк - тук ще откриете типичните за Фицджералд герои, преследващи страстно мечтите си и угасващи заедно с тях ("Зимни блянове"); чаровния холивудски неудачник Пат Хоби ("Две знаменитости"); сладостно-носталгични разкази с "марктвеновски" привкус ("Нощ на панаира"); фантастични истории като "Странният случай с Бенджамин Бътън" и философски етюди за мрака в човешката душа ("Извергът").

"Фицджералд притежава едно от най-редките качества в литературата - очарование, както би се изразил Кийтс. Тук не става дума за красиво писане или чист стил, а за една укротена магия, обуздана и изящна - онова нещо, до което се докосвате, когато слушате добрите струнни квартети."
Реймънд Чандлър

"Талантът на Фицджералд е естествен като прашеца на пеперудата, изписващ шарките на нейните криле."
Ърнест Хемингуей

Скот Фицджералд е американски писател, един от водещите представители на така нареченото "изгубено поколение" в литературата. Най-голяма известност му носи романът "Великият Гетсби", както и редица романи и разкази, представящи американската "Ера на Джаза" от 1920^-те години. Неговите творби са преведени на множество езици, а посланията, които носят са запазили актуалността си и до днес.

Франсис Скот Фицджералд е роден на 24 септември 1896 година в Сейнт Пол, Минесота, в заможно католическо семейство, с ирландски корени. Момчето получава добро образование. Започва да пише още като ученик в Сейнт Пол, като първия си разказ "Загадката на ипотеката на Реймънд" публикува когато е едва 13-годишен. Учи в престижния "Пристънски университет", но е изключен поради отсъствия, след което през ноември 1917 година постъпва в армията на САЩ, но така и не взема участие в сраженията. Две години по-късно Фицджералд е демобилизиран от армията и известно време работи като рекламен агент в Ню Йорк. Още по време на военната си служба той се запознава с амбициозната млада писателка Зелда Сеър, като това запознанство се явява повратна точка в живота на Фицджералд, оставяйки отпечатък върху цялото му творчество. През 1920 година Фицджералд публикува първия си роман "Отсам рая". При написването му той ползва материали от други свой роман - "Романтичният егоист". Книгата веднага се превръща в бестселър и носи голям успех на автора си. В нея Фицджералд описва по един доста оригинален, на моменти скандален за времето си, начин на живот на младите хора, поради което романът успява да разбунтува духовете и печели симпатиите на критиците. След успеха на книгата, материалното положение на писателя значително се подобрява и още същата година той се оженва за своята любима Зелда. Година по-късно се ражда и дъщеря им Франсис. Популярността на романа отваря пред Фицджералд пътя към света на великата литература. Неговите произведения започват да се печатат в престижни списания и вестници - "Scribner's", "The Saturday Evening Post" и др. През 1922 година авторът публикува втория си роман "Красиви и прокълнати", в който описва болезнения брак на двама талантливи и привлекателни представители от артистичните бохемски среди. Книгата е посрещната добре и се радва на читателски интерес. Същата година Скот написва и новелата "Диамант голям, колкото хотел "Риц".

През 1924 година семейството заминава за Европа, където се установява във Франция. Докато живее в Париж Фицджералд се запознава и сближава с друг велик литературен гений - Ърнест Хемингуей. Именно в Париж Скот завършва и публикува най-известния си роман - "Великият Гетсби". Това е книга, която мнозина от критиците, както и самият Фицджералд считат за шедьовър на американската литература, символ на "Ерата на джаза". В романа писателят обрисува света на привилегированите и богатите, разсъждавайки върху въпроса - дали американската мечта е нещо истинско, или просто една илюзия. Въпреки отличните рецензии, които получава книгата, продажбите ѝ не вървят толкова добре, колкото се очаква. Фицджералд се отдава на алкохола. През 1926 година "Великият Гетсби" е адаптиран за сцена и се играе в Ню Йорк, същата година романът е и успешно екранизиран. Впоследствие книгата е екранизирана многократни, като последната екранизация е от 2012 година, а главната роля е поверена на талантливия Леонардо ди Каприо. През 1930 година Зелда получава психическо разстройство, от което така и не успява да се възстанови. Това от своя страна допълнително потиска Скот и той започва да пие още повече. През 1934 година Фицджералд написва романа "Нежна е нощта", който е до голяма степен биографичен. В него писателят описва своята болка, битката за запазването на брака си и обратната страна на техния луксозен живот. Голяма част от критиците оплюват книгата и през първите няколко години не се слави с големи продажби, но днес тя се счита за една от най-въздействащите и популярни творби на автора.

През 1937 година Фицджералд заминава за Холивуд, за да работи като сценарист. Пише за студио "Метро Голдуин Майе" и работи върху сценария на "Отнесени от вихъра" - най-касовият филм в историята на киното. Там той среща Шийла Греъм, влюбва се в нея и остава до края на дните си с нея. Две години по-късно той започва да работи над петия си роман - "Последният магнат", описващ живота в Холивуд, който остава незавършен. Скот Фицджералд умира от инфаркт на 21 декември 1940 година в Холивуд, в дома на приятелската си Шийла.