Любовта се учи да (си) прощава. Разкази и поезия

Любовта се учи да (си) прощава е вълнуваща колекция от кратки разкази и стихове, които съчетават емоционална проникновеност с литературна прецизност. Петя Юрчевич ни кани в свят, в който прошката не е слабост, а храброст. Темите за любовта, раздялата, родителството, старостта и тихата болка са предадени чрез дълбоко човешки образи и ситуации. Сборникът се отличава с изключително образен език и изчистен стил, където всяка дума има своята точно премерена сила.

Редакторът Камелия Кондова определя книгата като „умна и емоционална – трудна комбинация, освен ако не си Петя Юрчевич“. Текстовете не просто се четат – те променят ритъма на сърцето.

Само довиждане

Очите ти са две близалки -
шарени.
Ще ги докосна, за да сънувам
цветовете.
Лицето ти ще помилвам
хиляди пъти,
ръцете ми ще го помнят.
Ще целуна челото ти.
(Устата ти не смея.)
Ще положа розата.
Пръстта ще задържа в
шепата си.
Чакай ме...

Награда за безвременност
С минутите и секундите се справиха лесно, обещаха им, че ще участват в телевизионен quiz. Веднага наскачаха в предварително отворената кутия. Затвориха я, залепиха я и я изпратиха на Северния полюс.

Часовете заключиха в мазето, защото шумяха като бърза планинска река и напомняха, че всичко тече, а и се променя... Стотните се разбягаха из града, но бяха толкова малки, че никой не ги забелязваше. Някои по-смели стотни се събираха тайно и пееха „Who knows? Only time... " заради провряло се отнякъде чуждестранно влияние. Само една, най-гръмогласната, викаше, че всичко се връщало, та и времето щяло да се върне и тогава щели да видят всички. Но нали една стотна Време не прави, не и обръщаха внимание.

Приготвяха се да съберат тълпа, отбрана и организирана, и да съборят демонстративно часовниковата кула. За случая предвиждаха да освободят часовете, за да вдигнат шум. Жителите отдавна бяха тихи и унили и не бяха готови за грандиозното събитие. Градът, известен и славен в историята си, жив и млад в близкото си минало, сега невзрачен и смален на повече от половината си, получи грамота за първия безвременен град. Пиринчената купа имаше формата на кръгла празна дупка. Това и издигнаха на мястото на старата часовникова кула.
Петя Юрчевич

Ябълка
От ренесанс на Ренесанс
Диалози между пораснали
Дистанционно
Градация
Метаморфози
Животът си спомня
Любовни параметри
Спасителна усмивка
Рекорд
Сърцето прави същото
Зеленото палто
Не беше толкова отдавна
Малки, успокояващи самозаблуди
Твърде жестоко
Витрината, през която се виждаше само отвътре-навън
Детството отдавна е проходило
Само довиждане
Награда за безвременност
Тор за следващия живот
Shopping bag
В края на една четвърт
„Последните ще станат първи...“
Съвсем не я познавам, но допускам
Инстинкт за самосъхранение
Съвременно за малката русалка
Не бъди злопаметна!
Утрин
Но не сме статистика!
Интерактивен дует
Мазохизъм
Обаче заваля
Ще убия смъртта
Пророкуване
Мания за чистота
Нямай милост
Огледалото проговори
Улична самота
Монолог на най-важната рокля
С автобус през сегашното минало
Милостта на жертвата
Той и тя (Преди и сега)
Мисия
Рачешката
Само да порасна
Нещо не върви
Предсмъртна изневяра
Сезони
Хоризонти
Adagio за катерушката
Алоу, алоу...!
Зависимост
Ако Дедал знаеше...
Луната, която се отразяваше в тоалетната чиния
Зимнина
Промени и то неочаквани
Равното ми е противопоказно