Книгата "Опозиция на търговска марка" разглежда новата процедура за отказ на регистрация на относителни основания, влязла в сила с последните изменения на ЗМГО (Закон за марките и географските означения) от 10.03.2011 г. Написването на книгата цели тя да бъде практически полезна на широк кръг от юристи, експерти в Патентното ведомство, представители по индустриална собственост, търговски субекти, студенти и граждани, за да се даде по-добра яснота относно възможностите за превенция, които дава опозицията. Голямата част от материалите в книгата представляват синтез от теория и практика, предимно на OHIM (Ведомство за хармонизация на вътрешния пазар) и на Съда на европейските общности, главно поради липса на национална практика за момента, като този подход е избран, за да се хвърли светлина върху спецификите на процедурата не само в национален, но и в европейски мащаб. Считам, че така изложените решения на Съда на Европейските общности, които са подробно мотивирани с изградени ясно юридически критерии, касаещи опозицията, биха били пряко приложими в практиката и правоприлагането в България не само поради приоритетното им значение за българското законодателство, но най-вече във връзка с компетентните юридически становища, които всъщност предлагат.
Поради изтъкнатите съображения въвеждането на процедурата по опозиция, по мое мнение, е плод на положителна законодателна инициатива на българското Патентно ведомство. Въпреки това опозицията поставя множество теоретични и практически въпроси, които тепърва ще търсят своето правилно решение. Динамично развиващите се пазарни реалности и свързаните с този факт законодателни процеси в национален и европейски мащаб извикаха нуждата от съвременни механизми за идентифициране на реално действащите търговци в дадена област на бизнеса, включително и в интелектуалната собственост - в частност търговските марки. Казвам това поради няколко причини. Първо, защото зад някои от регистрираните търговски марки в България не стоят реални търговски интереси, те са регистрирани самоцелно (в голяма част от случаите с комерсиална цел) и следва да отпаднат като неизползваеми поради споменатите причини. Второ – наблюдават се множество недобросъвестни практики, които трябва да бъдат парирани още във фазата на заявяване на търговска марка - заявяване от представители на маркопритежателя или пък недобросъвестно заявяване на вече наложени в търговията, но нерегистрирани знаци. Трето - конкурентните отношения изискват усилия за непрекъснат контрол чрез прилагане на удачни юридически мерки спрямо евентуалните конкуренти - например ограничаване на заявяването на сходни търговски марки за идентични или сходни стоки и услуги. Не на последно място, самата процедура в Патентното ведомство ще бъде оптимизирана, чрез избягване на субективния фактор в процеса на експертиза, тъй като досега за сходствата, като относително основание за отказ на търговска марка, следеше конкретен експерт в Патентното ведомство, на когото бе разпределена преписката по съответната търговска марка, и това решение зависеше от неговото субективно мнение. Така пазарните субекти ще се окажат саморегулатори на собствените си права по отношение на регистрираните си и съответно заявени търговски марки, като така ще се даде превес на един по-практичен и в същото време демократичен подход към маркопритежателите. Всичко това ще доведе според мен до по-ефективна работа на самото Патентно ведомство, което значително ще оптимизира административния си потенциал.
Стремежът на българския законодател непрекъснато да поддържа ЗМГО в съответствие с европейското и международното законодателство дава достатъчна основа за отстояване правата на гражданите, притежатели на търговски марки. Вярвам, че ако тази книга даде нови и полезни теоретични, а и практически насоки относно процедурата по опозиция и спомогне за правоприлагането по дела, касаещи търговски марки, тя ще е постигнала търсения си ефект.
Книги 
Рейтинг: 8.08 / 13 гласа 
