Scriptor et Magister. Изследвания в чест на Стоян Атанасов
Etudes en hommage a Stoyan Atanassov

Двуезично издание на български и френски език.

Съставители: Весела Генова, Малинка Велинова, Елена Динева-Бурова, Ивайло Буров. Изтъкнат медиевист, вдъхновяващ преподавател и признат преводач, проф. Стоян Атанасов е оказал въздействие върху няколко поколения изследователи със своята научна строгост, откритост на мисълта и забележителна интелектуална почтеност. Неговото дело, градено в пресечните точки между литературата, философията и хуманитарните науки, е променило дълбоко разбирането ни за Средновековието и неговата модерност.

В този том колеги, ученици и приятели продължават, всеки по свой начин, в посоките, които той е изследвал: от средновековна литература до културологични и философски размисли, от езикови изследвания до превод, от литературна естетика до музика.

Scriptor et Magister е не само почит, но и свидетелство за жизнеността на интелектуалното и човешкото наследство на един Учител, чийто свободен дух, щедрост и стремеж към истината продължават да вдъхновяват.

Университетско издателство Св. Климент Охридски
София, 1164
жк. Лозенец, ул. Златовръх 30
unipress@unipress.bg

Table des matières
Предисловие
Avant-propos
Медиевистични изследвания / Études médiévales

• Daniéla Capin. Sublimer l’art de la conjointure à la fin du Moyen Âge
• Цочо Бояджиев. Играта и времето. Бележки върху интерпретацията на играта през Късното средновековие
• Георги Каприев. Тялото. Византийският поглед
• Vessela Guenova. Si est rois qui puet doner rien ! Circulations et détournements de la largesse dans Le Roman de la Rose de Jean Renart
• Malinka Velinova. Ce panse cuers que ne dit boche (Érec et Énide, v. 3376) : le coeur et la pensée, la bouche et la parole dans la littérature médiévale
• Ангел Валентинов Ангелов. Опит за историзиращ прочит на новела IX, Ден ІІ (Бернабò и Джиневра) от „Декамерон“ на Джовани Бокачо
• Thierry Laurent. Le médiévalisme dans le roman français contemporain

Литературни хоризонти / Horizons littéraires

• Roumiana L. Stantcheva. La littérature bulgare et le roman picaresque
• Dina Mantcheva. Les stratégies narratives dans la dramaturgie symboliste et l’éclatement de la forme théâtrale
• Michael Bernsen. Les frissons de la ‘sous-conversation’ chez Nathalie Sarraute
• Rennie Yotova. La quête identitaire dans l’oeuvre de Jean-Marie Gustave Le Clézio
• Амелия Личева. Алек Попов в контекста на българската, но и на световната литература
• Дария Карапеткова. Пренаписване от големи за малки: проектът на Италианската школа за творческо писане „Холдън“

Философски и културологични перспективи / Perspectives philosophiques et culturologiques

• Олег Георгиев. Образът на философа в „Писма на хетери“ на Алкифрон
• Красимир Делчев. Философски възгледи и поведение на мизантропа в едноименната комедия на Молиер
• Александър Кьосев. Крехкият спектакъл. Европеизацията на София и играта на погледите (1880-1920)
• Боян Знеполски. Съдбата на паметника „1300 години България“ между поколенческите деления и политическите съображения

Превод, лингвистика, чуждоезиково обучение / Traduction, linguistique, didactique des langues étrangères

• Fabienne Pomel. Traductions créatives : entre archaïsmes et actualisations, le traducteur comme chaman?
• Владимир Найденов. За вариацията в указанията за реконструираното произношение на гласните в учебни пособия по староскандинавски език
• Петър Рогалски. Особености на предлога в късната теоретична граматика на Западното средновековие
• Vassil Mostrov. Le nom d’homme dans Germinal : polysémie et choix des équivalents bulgares dans la traduction de Nikola Chivatchev
• Elena Meteva. Noms propres dans A Clockwork Orange d’Anthony Burgess et les problèmes qu’ils posent aux traducteurs en français, en russe et en bulgare
• Magdalena Markova. Interactivité et fluidité des échanges entre apprenants de français et locuteurs natifs en présentiel et en distanciel : structure formelle des échanges et séquences collaboratives

Синкретични отзвуци / Syncrétismes

• Julien Gominet-Brun. L’art du chant dans l’oeuvre de Fontenelle : musique et littérature à l’âge de l’opéra
• Michela Landi. Lumière ou lucidité ? Baudelaire et Mallarmé face à Wagner
• Коста Костов. Джазът е символ на свободния човек

Стоян Атанасов – избрана творческа библиография Stoyan Atanassov – publications choisies