Укротени думи

В четвъртата си стихосбирка Венцеслав Кисьов ни предлага отново поезия, която не разчита на ненужна усложненост, на странни хрумвания и криворазбрана модерност. Това е поезия, която се стреми да очертае твърде непоетичните контури на делника.

"Старият часовник дълго време
със секунди времето ни пълни
и отчита радости, проблеми
със стрелки като големи мълнии.

Напоследък вехтите пружини
почнаха да чувстват май умора,
сякаш всички минали години
вече със махалото се борят."

Захарий Стоянов ООД
София, 1784
ул. Боян Дамянов 7
office@zstoyanov.com

Самотата
Нощта
Вън вали, вали, вали
Невъзвратимо е това
Остарявам вече и все нещо ме мъчи
Камбаната ще го изпрати на небето
Летен дъжд
Безсънието ще си тръгне може би
Притискам малката слушалка
Надвечер
Чудатости
Денят зад прозореца
Утро
Reductio ad absurdum
Усмихвай се
Старата къща
Добре ли съм?
Мое тъжно
След дъжд
Страхувам се от ада
Защо ли толкова ни лъгаха
Снощи болка някаква полази
Село Коман
Рождените ни дни редят се
Ще отворя рана в душата си
Вече жлътват се листата
Късна есен
Но всичко във живота ни старее
Сутрин
И всяка нощ от своето пристанище отплувам
Гледам през прозореца навалялия сняг
Като река край нас изтичат дните
Боли ме пак! Боли ме
Звъни по-малко денем телефона
Дори на Дон Кихот да заприличам
Тичам в съня си
Умората ли, старостта ли
Все нещо трябва да остане
Сълза и Смях
Не, обичта не е страшна
Все някога ще го дочакам
Аз болката си страшна ще изстрадвам
Вятърът дращи по прозореца
Навън вали
Един обикновен, един нормален ден
И тръгвам пак - запазил равновесие
Ти не си само тази, която обичам
Рефрен
Къде ли, къде ли
Нощите само са трудни
С годините все повече се приближаваме
Все по-забележимо
Как се ражда и отглежда истина?
Решетки, решетки...
Настроение
Стой така още миг
Лятно настроение
Остави ме
Очите ми сякаш
Вървя, погълнат от мъглата
Процежда се през облаците светлината
И страх изпълва ме, когато
Остаряваме. Някак си бавно се сцеждат
Събуждам се и ето
Всяко нещо по пътя ми кратък
Старицата
Боже, колко обичам
Напира хала във стъклата
Операция
Всъщност зная си аз уж живота
Да се върна назад ми се иска
Има толкова много проблеми
Май наистина съм неудобен!
Зимен етюд
Вятърът с камшици дълги шиба
Равносметка
Сега, когато пролетта си тръгна
Звездите и луната само кучета
Време е да осъзнаем
Не обичам да ми казваш "Обичам те!"
Часовникът
Рамки
Мъгла навън и хора свили се в яките
По неосъзнато ефимерни друми
Вчера, днес, утре
Остарявам и светът на живите
Неделя