Мистерията на металурга се изследва в студии, посветени на новата фаза в развитието на древното изкуство, свързана с откриването и обработката на метала. Това е епохата на халколита, меднокаменната ера. Варненския халколитен некропол предостави първото обработено злато. Анализът на предметната структура в погребенията разкрива, новата представа за света, новата социална йерархия, новото миторитуално мислене, новата естетика на хората от това време. Сравненията на идеологическата система на архаичния ковач с митовете и обредите на металурзите от по-късните епохи показват изключително стабилна представа за ролята на тази ... |
|
В книгата "Тракийският конник" са включени мистична поема от Иван Гранитски и критически коментар от Иван Маразов. Иван Гранитски предлага на читателите си нова поема - този път за военния герой на траките. Богатата ерудиция на автора подклажда поетическото въображение: той сякаш "вижда" своя герой и го разпознава в стотиците имена и под хилядите лица. И, както и в други свои поеми (а в случая напълно оправдано), той стига до върховния смисъл на Героя и неговите подвизи: чрез придобитата слава те му осигуряват вечността на безсмъртието. Тази поема не се различава много от основната функция на ... |
|
Стъкленото око на Гео Милев и днес ни гледа от зейналите и незатворени в духовната и физическата снага на България страшни гробове. То предупреждава, че човешкият дух е неподвластен на изстъпленията на грубата сила. То напомня Вазовото "Не се гаси туй, що не гасне". То заявява, че поезията е неунищожима, когато е вопъл и екстаз, буря и славеева песен на народната душа. Това страшно Геово око е символ на българската трагическа национална съдба и чрез нея то е и своеобразен бездънен прозорец към безсмъртната българска поетическа традиция. Великата, страшна и същевременно слънчева традиция, която тръгва от Добри ... |
|
"Ивайло Мирчев обича играта на хрумвания, свободния летеж на инвенции и импровизации, внезапните и на пръв поглед абсурдни смесвания на абстрактни визии, натуралистични фрагменти и лирични импресии." Иван Гранитски "Във всяка негова картина аз виждам света на Ивайло, виждам чувствата му, виждам мислите, радостите и болките му, виждам преживян момент от неговия живот." Борислав Стоев "Мощна, сурова, експресивна и сгъстена като състояние или деликатна и почти неръкотворна като видение от света на поезията - живописта на Ивайло Мирчев е над временните изкушения на модата и пазара, над ... |
|
С картини на Владимир Пенев."Пропита от духа на орфизма е стихосбирката на Иван Гранитски. Тя цялата е изградена върху противоположности, които, в крайна сметка, преминават една в друга. Ние стоим пред бездни от противоречия и наш е изборът да изберем едно или друго, да тръгнем по един или друг път. Дотук е свободата - да направиш своя избор. Отражението се свързва преди всичко с миторитуалната функция на огледалото." Иван Маразов ... |
|
Текстовете в тази книга се родиха по волята на неудържимата издателска инициатива на "Захарий Стоянов". Някои от тях са предговори към книги, други са послеслови, трети са статии, посветени на цялостното творчество на известни български интелектуалци. Препрочитайки страниците на тези текстове, с удовлетворение забелязвам, че продължавам стратегическия си замисъл да мисля, да пиша, да концептирам върху значими литературно-художествени и естетически факти. Независимо дали става дума за нова книга на млад и начеващ автор или за творба на класик. ... |
|
Иван Гранитски обича да рисува пейзажи, да полага цветове и линии върху платното и някъде ненадейно, случайно дори, да постига композицията на картината - монументална на вид, но дълбоко съкровена и интимна. Това може би е най-важното за поетическата дарба на Иван Гранитски: зад грандиозното, стихийното, космичното да покаже духа на нещата, същността на душата, сърцето на човека. Неговите силни думи са нежни и в повечето случаи точни, художествено премерени и естетически изразителни. Това значи, че с тях се постига една особена поезия на идеите и чувствата, защото при него чувството винаги е някаква идея, а идеята ... |
|
Шестият том публицистиката съдържа памфлетите, обединени от заглавието „Партийните тартюфи”, в които авторът по думите на Христо Карастоянов също като предходниците си в публицистиката далеч не е роб на личните си политически пристрастия и ако е пристрастен, той е пристрастен към Отечеството си. За това е толкова краен в оценките си за ония, за които според него Отечеството е празен звук, а България нищо незначеща някаква там територия. ... |