Баща ми беше градинар. Сега е градина. Историята на един баща, един син и едно последно разсъмване - милостива и безмилостна едновременно."Тази книга няма лесен жанр, трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина, мемоар или мемороман - има ли значение за ботаниката на тъгата. История за отиващите си бащи в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, вкопчени в шнорхела на цигарата, плуващи в други води и облаци. За баща ми, който крепеше на раменете си тонове минало и не спираше да го разказва. Тази Шехерезада - баща ми. Сега ... |
|
Забравения шедьовър - дванайсето издание! ... Книгата Калуня-каля разказва за Априлското въстание, но през погледа на помаците. Именно различната гледна точка я прави толкова интересна и необикновена. Това дава основание на мнозина да я наричат забравения шедьовър. В центъра на романа стои Калуньо кехая. Той не разбира желанието на събратята си да се избиват един другиго, не проумява жаждата им за кръв. Това е роман за един човек, който гледал да прави добро за народа... Искал да прави добро - а все излизало зло... В опитите си да помага и прощава, Калуньо загубва хората, на които най-много държи. Разкрита е драмата на ... |
|
"Стихотворения - прозорци към града, но и към света. Прозорци към себе си, но и към другия (другите). Към светлината на утрото, но и на нощта. Градска поезия с вселенски измерения." Петър Чухов "Иван С. Вълев е направил майсторска книга за любовта. Точни стихове, на места достатъчно болезнени, с цитати от любими артисти. Биха били страхотни текстове на песни. Нищо излишно... Страхотен..." Свилен Ноев Иван С. Вълев е роден през 1984 година в град Сандански. Лауреат е на различни форуми, между които са националният конкурс Петко и Пенчо Славейкови, гр. Трявна и поетичният конкурс по случай 130 ... |
|
"Поезията тук се изправя като гранитна статуя. Ронеща се, твърда. Фигурата на жена с воля за оцеляване. Мислиш ли и ти понякога, че може би сме едно от последните поколения хора на Земята? Книга, която изрича милост за тялото." Петя Хайнрих На Мартин Съботното пране обявява примирие на делника. Деца с раници бързат от тренировка за обяд. Съседки бавно се изнизват покрай входовете, окичени с некролози, за да се върнат с торби, пълни с топли клюки. Старият квартал, където царува тишината на долапа, а улиците правят по няколко завоя, за да отпъдят нахалниците отвън, и се протягат на припек. Тук трябва ... |
|
Малахия Констант е най-богатият безхаберен късметлия на света, но всичките му милиони не могат да запълнят празнината на великото призвание, за което сам мисли, че е роден. Поемайки на случайно междупланетарно пътешествие, той става неволен участник в съдбата си. Констант е провъзгласен за светец и герой на Земята, но бързо е презрян от онези, които доскоро са го славели. Отритнат от човечеството, той е запратен в изгнание на Юпитеровия спътник Титан заедно с неохотната си партньорка и гневния им син. Когато Бог е безкрайно безразличен и смисълът на съществуването ни се изплъзва, каква е ролята на човека? Някъде между ... |
|
"Виртуозно произведение: голям, дързък, маниакално-депресивен коктейл, който гръмко обявява дебюта на един талантлив - да, изумително талантлив нов писател." Мичико Какутани, New York Times "За мен нещата започнаха в мазето и не спряха. Не се бъзикам. Това е голяма работа. Книгата удря верния тон и го държи - ужасно, ужасно трогателно, без по никакъв начин да става лигаво или фалшиво. Това е една безмилостна книга." Дейвид Фостър Уолъс "Силата и енергията на тази книга могат да задвижат влак." Дейвид Седарис "От 40 години читателите чакат Дж. Д. Селинджър да изпрати нов ръкопис ... |
|
"В началото на тази книга "зреят осем обли молитви", в края осем ръбести метаморфози пренареждат света от вчера и утре. Междувременно на една невидима поднебесна тераса някъде между Женския пазар и Халите едно малко момиченце проговаря - не, изкрещява "айдаааа" - първа дума, първо "хайде" и колелото на времената се завърта бясно. Арахна, гениалната наказана тъкачка, е бунтарка в провинциален техникум; Филомела гримира следите от домашно насилие; Ио е еманципирана мигрантка; Ниоба скърби заедно с майките след стрелбата в Дънблейн... Кога за последно сте чели старогръцките митове? А кога ... |
|
Моя Моята тъга е тъгата на сухите фонтани. Моята тъга е тъгата на пустите къщи. Моята тъга е обикновена като чайката, грабеща всичко по плажа. Давам ѝ само една троха и тя никога няма да ме напусне. Пейчо Кънев ... |