Игрите на времето

Регресии и констелации.

„Игрите на времето“ е книга за вътрешното пътуване на човека през пластовете на времето, паметта и съзнанието. Тя отвежда читателя отвъд линейното възприятие за минало, настояще и бъдеще и разкрива как преживяванията, травмите и изборите от различните нива на съществуване продължават да влияят на живота ни днес. Всеки човек носи в себе си своеобразен хронологичен запис – жива структура от спомени, емоции, родови модели и неосъзнати сценарии. Тези вътрешни програми се проявяват като повтарящи се житейски ситуации, страхове, конфликти и ограничения, които често управляват живота ни на подсъзнателно ниво. „Игрите на времето“ показва как тези модели могат да бъдат разпознати, осъзнати и трансформирани.

Книгата съчетава философски размисъл, психологическа дълбочина и практически подходи за работа с вътрешния свят. В центъра ѝ стоят два мощни метода за личностна трансформация – констелациите и регресиите, чрез които човек може да достигне до корените на своите вътрешни конфликти и да възстанови връзката със себе си.

Сред основните теми, разгледани в книгата, са:

• природата на времето като информационно поле и жив запис;
• капсулите и порталите на времето и начините да излезем от капана на линейното възприятие;
• четирите сектора на времето и преходът към смъртта;
• кармата, Сянката и субличностите, които изграждат вътрешния свят на човека;
• трите основни корена на кармата – настоящият живот, родовата система и миналите прераждания;
• работата с вътрешното дете и изцелението на дълбоки емоционални травми;
• влиянието на родовата памет върху съдбата и взаимоотношенията;
• трансперсоналните преживявания и духовното пробуждане.

„Игрите на времето“ е едновременно книга за себепознание и практическо ръководство за вътрешна трансформация. Тя е покана към читателя да прекрачи отвъд ограниченията на миналото, да разбере собствените си вътрешни механизми и да се срещне с по-дълбоката истина за своя път. Това е книга за онези, които усещат, че животът е много повече от поредица от случайни събития – и че времето пази ключа към нашето изцеление, свобода и пробуждане.

"Миналото не е приключило. То живее в нас — докато не го видим."
Из книгата

"[Реинкарнация – от лат. re- (отново) + incarnare (въплътявам се, влизам в тяло). Буквално означава: повторно въплъщаване, отново да влезеш в тяло. Реинкарнацията е способността на душата да се въплъщава отново и отново в нови тела, в нови епохи, личности и съдби, но със съхранени вътрешни импулси, карма, качества и модели от предишни животи.]

[…] Моят опит и този на хилядите хора, които съм съпровождала в тяхното пътуване във времето, недвусмислено ми показва, че преражданията съществуват и информацията за тях не изчезва със смъртта, а се пренася на нов носител. Друг е въпросът кой точно се преражда и какво именно наричаме Аз, доколко можем да се идентифицираме с миналите прераждания и какво означава „мое прераждане“, при положение че личността, както и генетичният код от семейната система са винаги различни.

Дали ще мислим прераждането като „мое“, или ще го приемем като дял от колективното поле, с което си имаме работа, или ще го изтълкуваме като метафора на вътрешни психични процеси, факт е, че работата с минали прераждания дава отговор на много въпроси и нещо повече – лекува и променя душата, дава спокойствие и яснота, особено що се отнася до необясними за нас връзки, поведения и зависимости. Била съм свидетел на изцеления както на емоционално, така и на физическо ниво след направена регресия. Имам много примери от личната практика например за жени, които зачеват след изчистване на сексуална травма от минал живот или от особено травматично раждане, завършило със смърт на майката.

Записът, който остава в подобни случаи, е дълбок страх за оцеляването, свързан със секса и зачеването, свиване и блокиране на втора чакра и съответно, дори без видими медицински показатели, неспособност да се зачене и задържи плодът. Не е трудно човек да достигне до информацията от миналите си животи, но ако това се прави само с цел любопитство, без терапевтичната част, по-скоро може да има вреда, отколкото полза. Затова говорим за регресионна терапия, а не просто за регресия. Много хора се страхуват от идеята да отворят тези „файлове“ и наистина, лишена от терапевтичната част, тази информация утежнява психиката, а не я освобождава. Неслучайно забравяме миналите си прераждания – носим изключително много травматични спомени, които без правилния подход и ресурс повече биха ни взели, отколкото дали. Регресионната терапия има за цел да проследи къде се е случила основополагащата травма, с кого, какъв е емоционалният заряд, предизвикал травмата, и да го разтвори. Терапията работи с програмите и промяната им – кога и защо са създадени, и с осъзнаването – да, това се е случило тогава, но сега е друго и мога да освободя тази програма и да продължа нататък.

Още нещо е добре да имаме предвид: в основата на травмата стои неудовлетворена базисна нужда. Тя е породила силно желание, което, оставайки неудовлетворено, се превръща в дефицит, който тегли енергията към себе си. „Там и тогава“ гещалтът не е завършен и „тук и сега“ той се самоактуализира, привличайки подобни преживявания пак и пак, за да се стигне до пробив. Така около едно желание могат да се групират цяла поредица от прераждания и то да стане основна тема за тях. Например темата за партньорските отношения: често едно травмиращо преживяване в миналото може да предизвика дълбок отзвук в поредица от прераждания, в които да се трупа разочарование след разочарование и човек напълно да загуби способността да се доверява, да се отпуска, да обича. Така той губи „чипа“, или способността да преживява обич и доверие във връзката. Колкото по-голям е дефицитът, толкова по-силна е неудовлетвореността и съответно важността на тази тема, която се превръща в идея-фикс. Предварителната настройка привлича огледалното отражение на съществуващата нагласа и съответно нови разочарования. Така „там и тогава“ продължава да живее „тук и сега“ и без промяна в нагласата няма и промяна в реалността.

Пример
Д. е около 40-годишна жена, която се описва като невидима и нежелана от мъжете, без сериозна връзка. Пречките се оказаха поредица от травматични прераждания, в които тя се беше дисоциирала от тялото, разбира се, и от сексуалното общуване, с вярвания от рода на: „Любовта между мъжа и жената е невъзможна, мъжете само насилват, сексът е животински нагон, носи само болка и страдание“ и съответно нейното подсъзнание ѝ правеше услуга, правейки я „невидима“ за мъжете.

Промяната на програмите, които носим от минали прераждания, настъпва тогава, когато ги видим, разпознаем, приемем случилото се и се раз-идентифицираме от него. Признаването и приемането на случилото се е ключово, за да може съзнанието да се освободи от него. Отричането му води до илюзии, заблуждения, лъжи, изкривяване на реалността, компенсации, дефицити. Разбира се, често тези програми идват и от други източници, които също трябва да се изследват – тези на семейната система или на вътрешното дете. Има случаи, в които работата на това ниво дава достатъчно добри резултати, но има и други, при които, без да се стигне до самата сърцевина, свързана с пътя на душата, резултатът е незадоволителен."
Из книгата

Кибеа ЕООД
София 1528
Дружба 1, бул. Искърско шосе № 19
office@kibea.net