В началото бе възпитанието

Как невинни деца могат да станат завършени чудовища.

"Онова, което се случва на детето през първите години от живота му, неминуемо се връща върху цялото общество. Психозите, наркоманията, престъпността са шифрован израз на най-ранния опит. Това познание най-често се оспорва или се приема само с интелекта, докато практиката (политическата, юридическата или психиатричната) все още остава водена в много висока степен от средновековни представи, богати на проекции на злото, тъй като интелектът не стига до емоционалните сфери".

В тази книга Алис Милер ни показва опустошителните последици от възпитанието - което, естествено се стреми към най-доброто за детето. Тя прави това, първо, чрез една психоанализа на "педагогическото поведение", и второ, като ни представя детството на една наркоманка, детството на един политически лидер и детството на един убиец на деца. За да се развива, детето трябва да бъде уважавано от своите близки. Необходимо е те да изпитват толерантност спрямо неговите чувства, да имат чувствителност за неговите потребности и обиди. То се нуждае от истинността на своите родители, чиято свобода - а не възпитателските им разсъждения - задава на детето естествени граници.

Алис Милер, родена като Алисия Енглард (1923 - 2010 г.) е швейцарски психолог и психоаналитик от полско-еврейски произход, която е известна с книгите си за родителско малтретиране на деца. Милер е родена в Полша в еврейско семейство. Тя е най-старата дъщеря на Гута и Мейлх Енглард. От 1931 до 1933 семейството живее в Берлин, където деветгодишната Алисия се учи на немски език. Поради взимането на властта от национал-социалистите в Германия през 1933 г. семейството се връща в Полша Като млада жена Милер успява да избяга от еврейското гето в родния си град, където всички еврейски жители са интернирани от октомври 1939 г. и успява да оцелее през Втората световна война във Варшава под предполагаемото име Алиша Ростовска.

Тя запазва това име когато се мести в Швейцария през 1946 г., след спечелване на стипендия от университета в Базел. Един общ знаменател в писанията на Милер е нейното обяснение защо хората предпочитат да не знаят за собствената си виктимизация по време на детството - за да избегнат непоносимата болка. Тя вярва, че несъзнателното командване на индивида, без да е известно как е бил лекуван в детството, води до изместване - непреодолимо желание да се повтаря злоупотребата с родителските грижи в следващото поколение деца или да се пренесат несъзнателно неуредените травми срещу другите (Война, тероризъм, престъпност) или срещу детето (нарушения на храненето, наркомании, депресия).

Изток-Запад ТМ ЕООД
София, 1000
ул. Стара планина 5, ет. 2
iztok.zapadbg@gmail.com