Трето допълнено и преработено издание, илюстрирано с литографиите на Николай Майсторов.
Февруари 1848 година. Парижката беднота - работници, безделници, студенти - е на барикадите. Сред тия живописни дрипи и развалини се вижда и един елегантен младеж с нова пушка в ръцете. Той е възбуден и се шегува. Заканва се, че не би имал нищо против да гръмне срещу втория си баща.
Може би това е само екстравагантност - поредната в живота на
Шарл Бодлер? Или са изблици на индивидуален бунт? Но нали всеки бунт е срещу действителността. А тя за Бодлер е още по-мрачна и ненавистна не само защото личните несгоди го преследват още от люлката, но най-вече, за това , че поетът е прозрял истината, която го тласка напред - мъчително безплодно усилие! - за да го захвърли отново там , от където е тръгнал: има един свят отвъд, "най-живото доказателство за нашето безсмъртие".
Шарл Пиер Бодлер се ражда на 7 или 9 април 1821 г. в Париж. На нас ни се иска да е 7
-и, защото на същия ден - а значи и под един звезден знак - година по-късно се е родила Аполони Сабатие, духовната приятелка на поета, единствена, която се отличава с добродетели сред жените, обичани от него. Мечтателното дете живее в семейство със строги нрави. Възрастният му баща - виден сенатор при Наполеон, макар да излиза от низините, е човек изискан и духовно издигнат. Но Шарл е само на шест години, когато той умира. Момчето се привързва още повече към майка си. И тук се случва това, което разбива целия живот на бъдещия поет: тя се омъжва повторно. Една щастлива - може би! - майка и толкова нещастно дете.
Целият живот на Бодлер ще мине под знака на Жената. Той ще я презира и обругава , за да си отмъсти за откраднатата нежност и обич. Ще изпитва наслада от нейното падение, ще се опитва да обясни всички злини с нейното съществуване.