Италиански приказки

Българското издание съдържа 11 приказки - малка извадка от колекцията на Калвино, включваща текстове, произхождащи от различни региони на Италия и не толкова известни на българските читатели. Чудесният превод на изявените преводачи и съставители Светозар Златаров и Никола Иванов и изразителните рисунки на художничката Тоня Горанова, която се нарежда сред най-талантливите български илюстратори на детска литература, предават по най-добрия възможен начин посланията на Калвино и засилват въздействието на тези вечни приказки.

През 1956 г. Итало Калвино, един от най-популярните следвоенни писатели на Италия, публикува Италиански народни приказки, колекция от 200 приказки, черпещи от богата фолклорна традиция. Отбелязан е източникът на всяка приказка, изданието е снабдено с обширни бележки. Обилният набор от истории, теми, мотиви и персонажи очертава ярък, пълнокръвен образ на Италия, отразява светогледа, вярванията и ценностите на нейните обитатели. "Вярвам, че вълшебните приказки са истина", казва Итало Калвино, наречен италианският Грим.

Вестник Ню Йорк Таймс обявява сборника за книга на годината и повече от половин век по-късно тя продължава да се преиздава. В началото на столетието американският актьор, режисьор и сценарист от италиански произход Джон Туртуро поставя театрална адаптация по приказките на Калвино, която се играе при огромен интерес на италианските сцени.

"Живели някога двама побратими. Единият от тях нямал деца, а другият имал син - млад момък. И двамата еднакво силно, с цялото си сърце, обичали момъка. Двамата побратими били богати търговци, които търгували по море. Корабите им обикаляли всички царства. Веднъж търговецът, който нямал деца, взел да се стяга за далечно плаване. Докато товарели кораба му със стока, момъкът му се примолил да го вземе със себе си, за да свикне с морето и да се научи да търгува. Помолил се и на баща си да му позволи да тръгне с неговия побратим. На бащата не му се щяло, на побратима - още по-малко, но синът настоявал и най-после му позволили да тръгне. Приготвили му кораб, който трябвало да плава заедно с кораба на търговеца.

Когато излезли в открито море, извила се страшна буря. Двата кораба били отнесени на различни страни. Корабът на търговеца се спасил, а корабът на сина потънал и всички хора се издавили. Младежът по чудо се избавил, като възседнал една маса. Дълго плувал по морето, докато стигнал един пуст бряг. Като излязъл на сушата, започнал отчаяно да се лута. Навлязъл в една гора, пълна с диви зверове. През нощта от страх се скрил между клоните на един дъб. Като настъпил денят и като видял, че наоколо няма диви зверове, момъкът слязъл от дървото и тръгнал из гората. По едно време стигнал до едно място, където гората била преградена с висока стена, на която не се виждало нито началото, нито краят. По клоните на дърветата момъкът успял да се покатери на стената и да види какво има от другата страна. Там имало град, а стената била издигната за защита от дивите зверове.

Момъкът успял да слезе от високата стена и влязъл в града. "Сега ще отида да си купя нещо за хапване" - рекъл си той. Тръгнал из една улица, по която били наредени магазини. Влязъл в една хлебарница, попитал за хляб, но хлебарят не отговорил. Влязъл в една саламджийница, поискал салам, но продавачът не отговорил. Обиколил всички магазини, но никой не му обръщал внимание. "Ще отида да се оплача на царя!" - рекъл си младежът и се упътил към двореца.
– Може ли да вляза при царя? - попитал той пазача.
Но пазачът бил ням като риба. Уморен и ядосан, че никой не му говори, момъкът влязъл в двореца. Започнал да обикаля стаите. Намерил най-хубавата стая. В нея имало царско легло, царска мивка и царско шкафче. Като видял, че там няма никой, момъкът си казал: "И без това никой нищо не ми казва - я да легна да поспя". Веднага отнякъде изскочили две хубави прислужнички и без да продумат, сложили една маса, на която му поднесли богата вечеря. Той вечерял, после си легнал. Така в този мълчалив град момъкът започнал да води хубав живот.

Една нощ, докато се протягал в царското легло, видял да се появява, придружена от двете прислужнички, една чудно хубава млада красавица, лицето на която било забулено с воал. Тя го попитала:
– Притежаваш ли смелост и твърдост?
– Да - отговорил момъкът.
Тогава непознатата хубавица му казала:
– Щом като притежаваш смелост и твърдост, ще ти открия моята тайна. Аз съм дъщеря на Коравосърдечния император. Преди да умре, баща ми омагьоса този град с всичките му жители, със слугите, с войската и мене заедно с тях. Тази магия сега се пази от един магьосник. Но ако ти останеш година в двореца с мене, без да ми видиш лицето и без да откриеш тайната ми на никоя жива душа, магията ще се обезсили, градът ще бъде свободен, аз ще стана императрица, а ти - император, обичан от целия народ.
– Притежавам смелост и твърдост! - повторил момъкът.
Но след няколко дни той казал на императрицата, че за да бъде спокоен и за да остане цяла година с нея, трябва да отиде да види баща си, майка си и побратима на баща си. Уверил я, че ще се върне веднага. Императрицата се съмнявала в това и не искала да го пусне, но той молил, настоявал и най-после тя му приготвила един кораб, натоварила част от съкровищата си и му дала един бастун.

– Заповядай на този бастун, и ще се намериш където пожелаеш. Но помни, че не трябва да издаваш на никого моята тайна.
Момъкът се качил на кораба, ударил с бастуна и се намерил в пристанището на града, където живеели баща му и неговият побратим. Заповядал да отнесат богатствата му в най-богатата странноприемница и се установил там да живее. Попитал хората от странноприемницата:
– Познавате ли в този град някой търговец, който търгува по море?
– В този град има двама - отговорили му, – двама побратими, много големи търговци бяха, но сега и двамата просят."
Из книгата

Колибри Пъблишинг ЕООД
София, 1000
ул. Иван Вазов 36
colibri@colibri.bg