На око, замислена като кулинарен пътеводител, се превръща в пътеводител в дебрите на българската душа. Първоначалната идея на Рори Милър, американец, който от години живее в България, е да посети няколко отдалечени села, да се срещне с местните хора и да опита от традиционните български гозби. Вместо това той намира приятели, докосва се до тяхната богата душевност и човещина. Така неговите записки са не само за вкусните блюда, приготвяни на око от сърдечните домакини, но и за топлината в домовете им, за радостите и болките им. Така този израз, който първоначално е катализаторът на неговите пътешествия, става символ на цяла житейска философия.
Книгата е богато илюстрирана, текстът е с изключително чувство за хумор, каквито са героите в нея - автентични, а разказаните истории - колоритни.
"С идеята да състави кулинарна книга на българското село Рори Милър пътува и на Северозапад, и на Югоизток. И по-скоро от любопитство, отколкото от чревоугодие, се пристрастява да готви старовремски манджи с бабите в села, които ги няма на картата. Покрай храната в полезрението му влизат и нравите, и отношенията между поколенията, и битът.
Макар самият той да е екологично съзнателен и да мрази агресията, реалността на село го прави свидетел и участник в процеса на превръщането на кокошка и овца в част от трапезата. Какво друго вижда авторът, американец по произход, в затънтените дебри наред със забравените старци и опустелите къщи? Площади с гордо стърчащи съветски паметници, читалища с празни салони, пердета с мъниста против мухите, градини с уродливи джуджета и остатъци от недоубит социализъм, жив и при пазарната икономика. Което е неподправена социология, демография и вярно усетена народопсихология. Още от първите страници на книгата те стават даже по-интересни от гастрономическите приключения.
Авторът не ни спестява онова, за което не говорим у нас от свян и евфемизъм."
Милена Димитрова (журналист, редактор на На око)
Рори Милър е нестандартен и атрактивен образ, който си заслужава да срещнете, ако сте пропуснали да го гледате в Master Chef. Изглежда младолик, но преваля на попрището жизнено в средата.
След бурно юношество, злополуки и разправии със закона 19-годишен напуска родния си град Такома в американския щат Вашингтон и потегля за Италия. Оцелява като строителен работник, майстор по пиърсинг, берач на маслини и учител по английски. Митарства и из други страни в Югоизточна и Централна Европа.
Преди повече от 15 години се установява в България и гради имидж на кулинарен гуру. Създава крафт бири, нает е за главен готвач в няколко ресторанта, основава заведения за бързо хранене с авангардно меню... Храната го занимава не само като бизнес или удоволствие, а и като предлог за разговор. Така се захваща с идеята да обикаля дълбоката провинция и да учи рецепти от бабите. Приоритет са двете му деца и се старае по-често, ако не непрекъснато, да бъдат заедно.
Познават го и като доброволец. Дежури в софийските болници по време на пандемията и превозва хуманитарна помощ до засегнатите райони на Украйна. Помага на украинските бежанци да си намерят дом и работа у нас.
Докато пише тази книга, той прегръща философията, че най-важното е да се приемат нещата такива, каквито са. И колкото може повече, да се живее на око.
