Петко Хинов превежда от старокитайски ("Сън в алени покои" от Дао Сюецин, 4 тома), съвременен китайски, старобългарски, църковнославянски, руски, сръбски, румънски. От детство е влюбен в българското слово и книгите.
В тази книга авторът ни представя как "езикът и словото пронизват всяко измерение на всяко разумно човешко общество. Езикът е оная духовна сила, чрез която душите и сърцата на хората се докосват помежду си... Мъдрият старобългарски език е използвал една и съща дума за "народ" и за "език" - "iазыкъ." Неминуемо условие, за да пребъде един народ през вековете, това ... |
|
|
+ 2 броя CD ... Книгата е предназначена за всички, които ще се занимават с бизнес или вече работят в тази сфера. Книгата включва тестове и упражнения за изграждане и усъвършенстване на езиковите умения, които са важни за осъществяване на успешни бизнес сделки, преговори и комуникация. Материалите обхващат широк кръг от най-важните области в съвременния свят на бизнеса: представяне на фирмата, кандидатстване за работа, реклама и маркетинг, продукция, бизнес командировки и конференции, счетоводство, застрахователно дело, информационни технологии, икономически анализи, банково дело и търговия, финанси и инвестиции.
" ... |
|
|
Книгата обобщава теоритичните наблюдения в четири глави:
В глава първа се представят характерните особености на явлението семантична омонимия и се посочва мястото ѝ сред останалите типове омонимия.
В глава втора се разглеждат признаците, по които се различават едно от друго двете семантични явления полисемия и омонимия.
В глава трета се прави опит за създаване на теория на семантичните омоними в българския език.
В глава четвърта се анализира събрания материал на основата на два признака: произход на семантичните омоними и тип "изчезнало семантично свързващо звено". Класификацията отделя типовете ... |
|
|
Приказност. Подбудителност. ... Вторият том от поредицата съдържа три самостоятелни монографии, посветени на начините за изразяване на несвидетелска модалност в български, английски и руски език и на начините за изразяване на подбудителност в полски и български език. Първите две разработки третират преизказването в двата чужди езика, от които най-много се превежда - английски и руски. В третата монография се разкрива семантичният аспект на категорията подбудителност. ... |
|
|
"Как да учим език ефективно" е полезна за ученици, родители, учители, и всички зрели хора, които изучават чужд език, желаят да погледнат в дълбочина процеса, да го оптимизират и превърнат в удоволствие, което заслужава да бъде всеки вид учене, четене и саморазвитие. С холистичния подход спрямо усвояването на език като последователност, книгата разкрива в детайл разнообразни посоки и гледни точки, нужни на учещите, за да помогнат на тяхната увереност, мотивация и самочувствие.
Книгата представлява уникална комбинация от техники и инструменти за по-ефективно усвояване на чужд език, даващи синергията, която ... |
|
|
Типове предикатно-аргументни позиции. ... Българско-полската съпоставителна граматика е първият и засега единствен в света обширен опит за семантично съпоставяне с постепенно развиван език посредник. Съпоставяните езици не биха могли да се третират като равностойни без опит за създаване на семантичен език посредник. Езикът посредник при съпоставителното изследване на семантичната категория определеност/неопределеност в полския и българския език се базира на постановката за квантификативния характер на тази категория. На равнището на семантичните характеристики на предикаторите, които определят формата на изреченската ... |
|
|
В монографията са проучени тракийските хидроними в езиковото пространство между Карпатите , Егейско море, Черно море и басейните на Морава и Вардар, както и в Северозападна Мала Азия. Въз основа на данните, които те предоставят, са изследвани ключови въпроси на тракийската фонетика, морфология и лексика, както и проблемите за хомогенността на тракийския език и за съдбата му до края на античната епоха.
Светлана Янаки4ева е завършила класическа филология в СУ "Св. Климент Охридски", след което е било докторант на Института по тракология при БАН, в който работи и до днес. От 1995 г. е старши научен сътрудник, а ... |
|
|
Термините за назоваване на "свойство" в българската терминология са изследвани и описани както във връзка с теоретичното обосноваване на характерните им особености като езикови единици на лексикалната система на българския език, така и с оглед на практическите нужди на терминологичната дейност. Значението на термините за "свойство" е разгледано чрез три модела, различаващи се по степен на обобщеност. Първите два имат теоретична стойност и служат за постигане на евристични цели. Третият модел, на който е отделено най-голямо внимание, може без модификации да се прилага при стандартизирането на термините ... |
|
|
Трудът е посветен на проблемите на речта. Акцентът е поставен върху функционално-семантичния анализ на разнородните й аспекти, разгледани върху обща концептуална основа и с единни методологически принципи. Разработеният интегрален модел обхваща семантичните равнища, основните единици и категории на речта. Предложена е научна картина на моделирания обект, ситуиран едновременно в триизмерното пространство на обозначение, значение и смисъл. Изведените теоретико-методологически постановки представят онтологията на речта като общочовешко явление и очертават рамката, в която би могла да се разположи една лингвистика на речта, ... |
|
|
Съвременна употреба на скандинавизмите в английския език. ... Настоящото изследване използва като изходен материал таблиците на Фредерик Бодмер и представя германското словно богатство, като се съпоставят по формален признак лексиконите (словарите) на осем езика от германската езикова група. Така се стига до извода, че в германските езици има общо ядро от 496 думи. В славянските езици т.нар. нуклеус е от 555 думи, а в романските - 407. Изнесените по този начин сравнения са представени в табличен вид и представляват допълнение към научно-педагогическия проект "Евроком", където публикуваният том, посветен на ... |
Книгата разглежда в съпоставителен план състоянието и развитието на българския и на чешкия книжовен език през Възраждането. Предмет на изследването са особеностите в кодификацията на двата езика, като се обръща внимание на книжовноезикови процеси, тенденции и практики, произтичащи от спецификата на възрожденския тип култура и духовност. В исторически план изследването се занимава със социолингвистичния аспект на тези процеси. Изследването е ограничено в рамките на Българското (средата на 18. век – втората половина на 19. век) и на Чешкото (70-те години на 18. век – 50-те години на 19. век) възраждане, като темпоралните рамки се разглеждат условно, тъй като някои факти излизат отвъд тези граници.
Рейтинг: 8.20 / 5 гласа 
