Песента на костенурките. Поезия

Заровени дълбоко в червения пясък на Кси, Кефалония, яйцата на костенурките Карета чакат. Когато милостивите ръце на доброволците започнат да ги изравят в края на август, под залязващите лъчи на слънцето, част от черупките вече са се разпукали и малките костенурчета са готови да заплуват към Закинтос отсреща, обръщайки гръб на Итака. Песента им ги води натам, непогрешима и ясна. Вероятно разказва собствения им мит за вечното завръщане.

В музея на Сами, в другия край на острова, има като експонат бронзово огледало. Повърхността му е разделена от три кръга. Ако задържиш поглед върху отражението си в огледалото достатъчно дълго, може би ще откриеш ключа 3а разчитането на песента на костенурките.

Островът винаги е бил и си остава митично място. Място, до което е еднакво трудно да стигнеш и да си тръгнеш. Тази книга събира разпилените по вълните песни 3а тъгата на сърцето.

Едва сега разбирам

че заливът, във който влизам
всяка сутрин
(вълните стига да го позволяват),
че заливът,
където знам
извивките на всеки камък под водата
и помня
името на всяка риба,
което съм и дал,
освен ако не е родена този месец,
едва сега,
едва сега ми става ясно,
че заливът и тази сутрин
е утроба.
Не бързам,
Не, не бързам да се раждам.

Стига само да има

море, река, дори океан.
Достатъчно е да са там,
един баща и дъщеря му.
Да й покаже как
се хвърля плосък камък по водата.
Как може да го завърти,
ей тъй, от китката -
и после - гледай, гледай,
камъкът подскача, ето.
Бащата може много малко -
детето да накара да се смее.

Еднакво далеч са

от края на лятото
дните му.
Играе си август на замъци в пясъка.
Отмала се крие
В късите сенки
по пладне.
Ей там е, зад ъгъла -
аха да го хванеш
и в топлата вечер се стапя.
Свилен Иванов

АРС
София, 1000
ул. Стефан Караджа № 22
arsmedia.editor@gmail.com