Вроцлав, 1908 г. Петнайсетгодишната Ерна Елцнер припада по време на семейния обяд и вижда дух. Скоро тихото и доскоро почти незабележимо момиче се превръща в медиум, около когото се сблъскват спиритизмът, науката и зараждащата се психоанализа. Но Е.Е. е много повече от роман за духове. Това е история за съзряването, за тялото и несъзнаваното, за границите на познанието – и за опасността другите да превърнат човека в собствена теория. Докато всички се опитват да разберат какво се случва с Ерна, остава най-важният въпрос: коя е тя самата? ... |
|
|
Заровени дълбоко в червения пясък на Кси, Кефалония, яйцата на костенурките Карета чакат. Когато милостивите ръце на доброволците започнат да ги изравят в края на август, под залязващите лъчи на слънцето, част от черупките вече са се разпукали и малките костенурчета са готови да заплуват към Закинтос отсреща, обръщайки гръб на Итака. Песента им ги води натам, непогрешима и ясна. Вероятно разказва собствения им мит за вечното завръщане. В музея на Сами, в другия край на острова, има като експонат бронзово огледало. Повърхността му е разделена от три кръга. Ако задържиш поглед върху отражението си в огледалото достатъчно ... |
|
|
"В елегантната поезия на Гергана Атанасова формата и същността са скачени съдове, поставени в едно подвижно аристократично равновесие." Румен Денев "Афористичност, бистрота и деликатна ирония." Яна Букова "Поезия, нежна като слънчев лъч, който носи силата да ви прониже. И да ви напомни, че все едно колко яростно се сражавате със себе си, накрая си дължите милост. Гергана Атанасова е построила духовен дом, в който без илюзии се изповядва тихата вяра в човека, дори той да не я заслужава." Ина Иванова ... |
|
|
"С книгата си Боряна Богданова ни напомня за деликатността на света, в който живеем, крехък като орехова черупка, но и точно толкова съвършен, с доброто и злото, тъмното и светлото в същността си. Разказва ни и за онези незаменими ръце, които го опазват цял и съвършен. Ръцете, с които оцеляваме. Тези, чиято мисия е да ни защитят, нас и чупливата ни орехова вселена. Женските ръце, които не умеят да държат оръжия, а най-добре знаят как да обичат, погалят или утешат. И предават магията си през пространствата и времената на другите след тях. Точно така се наследява свят. Така се и лети с думите - точно както пише ... |
|
|
"Поезията на Боряна Богданова е къща, която някой е напуснал. Над покрива ѝ свети немилостиво слънце, а цветята в градината гледат надолу. По стените отвътре има закачени въздишки вместо картини. Но. От ъгъла наднича един възпълничък трепет с алени бузи, прилича на току-що погалено дете. И ти просветва: има някой вкъщи." Ива Колева "Когато самотите тежат върху раменете ти, а между Мен и Ти се простират пропасти от тъжни дъждове, сред които Любовта не може да бъде спасена от удавяне, понеже изтича като живота, ти винаги стоиш на ръба на себе си. И точно там, където се изгубваш безвъзвратно, започва ... |
|
|
"Отдавна подозирах, че Боряна Богданова умее да размества небето с думите си. Втората нейна книга, този път с кратки разкази, категорично ме убеди в това. Не е лесно най-напред да съзреш, а после и да разкажеш за малките детайли, които градят големия живот - подлез, изпитващ надежда, хризантема, от която боли, въже, на което виси надеждата, леха с ягоди, която лекува загуби... Боряна има очи и сърце за облаците, плаващи в бездънни локви, за любимия в отраженията, за възможното и реално бъдеще, за старците и децата, чиито души са най-близо до небето. Тя не измисля, тя сътворява. В това е и силата на изкуството - да ... |
|
|
Второ преработено издание. ... Една жена с име на празник, способна да се влюбва във всекиго и да носи нещастие с щедростта си. Един играч на зарове, чийто неотменим късмет се превръща в проклятие. Един заекващ убиец, който говори правилно в съня си. Едно момиче, което успява да превърне изнасилването си в победа и подчинението си в отмъщение. Един сухопътен Одисей, който отказва да се завърне. Един любовен четириъгълник, който прилича на игра на карти... "Пътуване по посока на сянката" е разказ за разказването. За способността на историите да се привличат, да намират пътя си една към друга и взаимно да се ... |
|
|
"Всяко мое стихотворение е любовно щом ти го прочетеш." Петър Чухов "Едно от най-хубавите неща в поезията на Петър Чухов е там, където играта с думи оголва мрака между думите. И в същото време там, където в мрака и абсурда на живота проблясва спасителна светлина - любовна, слънчева или от нощна лампа, все едно. Много зряла книга, превеждаща ни през смъртта и любовта хладнокръвно и топлокръвно едновременно." Георги Господинов Илюстрации: Капка Кънева. ... |
