Студена земя. Поезия

Студена земя е втората книга на Зорница Иванова с поезия.

"Студена земя на Зорница Иванова е фина и дълбоко сетивна поетична книга, в която тялото, паметта и природата се преплитат в тихи, но силни откровения. С език, едновременно нежен и пронизващ, авторката изследва крехките граници между близостта и самотата, порастването и загубата. Това е поезия, която не просто се чете, а се преживява - като дъх в студено утро, който остава дълго след последната страница."
Доц. д-р Кристиян Енчев

"Поезия на топлината и топлотата на пръстите, дланите, шепите, китките, и най-вече - на прегръдката: онази всеопрощаваща, себеизличаваща сила, за която няма предварително знание или подготовка. Паскал Киняр пише, че „в прегръдката Бог и аз са мъртви". Тази поезия го потвърждава безусловно."
Момчил Миланов

"Поезията на Зорница Иванова е сдържана, без да бъде лаконична - тя оставя поле за интерпретация на читателя, за смълчаване, в което да покълнат нови асоциации. Поезия, която се интересува от упорството, от силата, от изборите, които правим ежедневно. Защото те ни изграждат или съсипват. Тук белезите остават като следи от куче „което все още храниш". И все пак, и все пак - дори над студената земя идва пролет. И животът може да започне отначало."
Ина Иванова

"Като дребна смокиня
се докосва до глезените,
като лила до лилаво,
до синьо;
като лед върху болното място -
мисълта
да се търкулнеш
към хоризонта на самозабравата,
да си простиш,
че си останал на грешното място,
в грешното време.

Не си обречен да нараняваш."

"Опитвам се да разпозная умисъл
в подредбата на северното небе,
което се разкрива ясно
само за няколко секунди,
в разкрача между февруари и март.
Оглеждам се за свободно сияние,
образ, който да докосне прозореца ми
и да остави отпечатък
на неразгадаем език.
Преследвам силует под уличните лампи
и се чудя колко далеч ще стигне,
дали желае да се скрие,
да търси стъпала към миналото си.
Следващата лампа е счупена,
неизбежно губя очертанията му.
Отново съм само наблюдател
в свят, който не е мой."
Зорница Иванова

Зорница Иванова (1996) е родена във Варна. Завършва специалност „Медийни и комуникационни науки" във Вестфалския Вилхелмс университет в Мюнстер, Германия, и магистърска програма „Бизнес комуникации“ в Нов български университет, работи като мениджър в международна компания. Автор е на стихосбирката "Хроники на сходствата". Нейни текстове са публикувани в периодични издания, онлайн медии и литературни антологии, превеждани са на английски, испански и арабски език. Дебютната ѝ книга е номинирана за награда „Перото“.

АРС
София, 1000
ул. Стефан Караджа № 22
arsmedia.editor@gmail.com

Какво прави ръката
Тих сезон

• Тя, която е във всяко начало
• Прибирам всичките си липси
• Деца на северните брегове
• Идва денят
• Внезапно пердето пада
• Като дребна смокиня
• Опитвам се да разпозная умисъл
• Под ноктите ти
• Майка, отново
• Стискаш себе си в шепи
• Силуетът ти
• На този ден преди шест години
• Излизам от този цикъл
• За всеки удар
• Това беше годината
• Неизбежно
• Може би в друг град
• Дъхът ми свършва

Топене

• Връщаме се при отломките си
• Небето се разраства
• Какво е жената
• Толкова нов е погледът ти
• Тяло
• Пазиш дните си
• Искам този страх
• Когато дишам
• Оставям розата
• Между веждите ти
• Разтваряме устни
• Вечерта ще се срине
• Червените ти коси
• Иска ми се родителите ти
• Преживявам празниците ти
• Погрижихме се един за друг
• Докато още си тук
• Търпението ти

Понякога пролетта идва

• Слънцето тече по лицето ми
• Наблюдавам как се топи
• Палиш свещ
• Преживяваш тъгата на деня
• Очи като речни камъни
• Това е големият портрет
• Искам да бягам
• Лятото е неподвижно
• Сливането на кожа и пясък
• Водопадът
• Няма да бъдеш забравен
• Можеха да бъдат родители
• Кога спря да живееш
• Чудо е
• Призракът ти на прозореца
• Винаги ще помня
• Когато знаехме по-малко
• Трудно ми е да очертая