Ягичев златоуст. Средновековен български паметник със слова и поучения от началото на XIV век

Настоящото изследване е посветено на един от най-ценните и интересни среднобългарски книжовни паметници, който в науката се причислява към най-старите, известни хомилиари и запазени до наши дни. Големият интерес на медиевистиката е причина той да стане предмет на пълно и детайлно изследване, за да се уточни неговото датиране и локализиране. За целта е направен подробен кодикологически и палеографски анализ на ръкописа, като са анализирани основните датиращи параметри, които взаимно се допълват и потвърждават извода, че паметникът е изтотвен в началото или в първото десетилетие на ХІV в. Палеографско-кодикологическата фактология успоредно с основните наблюдения върху правописа, направени във втората част на изследването, се съгласуват и локализират ръкописа в югозападната област на Средновековното българско царство. В третата част на изданието се разглежда съставът на Ягичевия Златоуст като се съпоставя с българските чети сборници от календарен тип с цел изясняването на въпроса доколко е вярно традиционното наименование „Златоуст“, определено от първия изследовател на хомилиара - В. Ягич. Последната част на изследването разглежда съдържанието на Ягичевия Златоуст като се съпоставя с различните типове сборници, възникнали в Русия, което дава основание за твърдението, че структурата на минейния чети сборник – изграден при южните славяни, оказва влияние не само в периода на по-древните контакти, но и по времето на второто южнославянско влияние, когато много произведения са влезли в състава на втората редакция на древноруския Тържественик. Изследването съдържа приложение, което илюстрира подвързията, типовете разлиновка, отделните почерци и орнамент. Изданието на паметника е предназначено както за специалисти – българисти и слависти, така за по-широкия кръг медиевисти.

АИ Проф. Марин Дринов
София 1113
ул. Академик Георги Бончев, блок 6
sales@aph.bas.bg