Млади, богати вдовици

Самолетна катастрофа, колосален дълг към мафията и четири жени в един изненадващо забавен и оригинален трилър.

Провидънс, 1985 г. Четиримата съдружници в адвокатска кантора, свързана с мафията, загиват в катастрофа с частен самолет. Четири много различни жени току-що са загубили любовта на живота си: Джъстин - бивш модел, който се приспособява към живота в предградията; Камил - красивата млада втора съпруга; Кристъл, която е решена да извоюва фирмата за синовете си; и Мередит, която работи като стриптизьорка в нощен клуб.

Въпреки че първоначално катастрофата е обявена за трагичен инцидент, нещо не се връзва. Адвокатите не е трябвало да бъдат в Ню Йорк този ден, а скоро става ясно, че със самолета са изгорели много пари. Вдовиците се обединяват в търсене на истината, но на всяка крачка ги очакват нови заплахи. Възможно ли е недоволен клиент да търси отмъщение? Или пък съдружниците са се замесили в нещо по-голямо и опасно?

"Звучи като начало на виц: Четирима адвокати загиват в самолетна катастрофа.
Но никой не се смее в чисто новата чесна, модел 1985-а, която се носи към тъмните и ледени води на Атлантическия океан. Единият двигател вече гори, другият е напът да се взриви. На борда са трима мъже, една жена и пилотът, който крещи:
– Мейдей, мейдей, мейдей!
Четиримата са съдружници. Единствените съдружници. Основата на фирмата. Никога досега не са пътували заедно. Като девица в първата брачна нощ: направила го е само веднъж. Но веднъж е достатъчно да сложи край на всичко.

Левият двигател е обгърнат в пламъци и бълва черен дим. Самолетът трака и се тресе – чашите за шампанско вече са на пода, куфарчета са разхвърляни, купичките с ядки са обърнати на килима, а брошурата с указания за действие в извънредна ситуация сякаш им се присмива, разгърната на тясната пътека. Макар че ще умрат заедно, всеки се чувства сам. Седят завързани с коланите си на кожените седалки, ли- цата им са ужасени, но и примирени в адското сияние на червените алармени светлини.
– Мейдей, мейдей! – вика отново пилотът.
Съдбите им са различни. Обичат различно – до голяма степен. Но всичко свършва по един и същи начин. Всъщност кръгът се затваря, тъй като всички са родени на едно и също място, в най-малкия щат. Дори в една и съща болница в Роуд Айлънд. Сложили са подписите си за общ бизнес. А това е по-обвързващо и от брак. В сравнение с развода разтурянето на съдружие в правна кантора е далеч по-сложна работа.

А тяхното съдружие се разпада, нали? Над океана, със светлините на Ню Йорк зад гърба им и тъмната нощ наоколо. Странно как целият им живот се концентрира в този момент. Един вид „кристализиране на аргументите“ – фраза, която всеки от тях е използвал в правни документи. Но думата „кристализиране“, като при скалното формиране под въздействие на топлина, в никой момент не е била по-уместна, отколкото миг преди и другият двигател да се взриви. Един от съдружниците – този с най-хубавия костюм и най-лошия брак – се разплаква. Животът му е в руини, а сега и това. Да напусне тази земя, когато всичко е толкова по-зле от преди. Тя щеше да ме убие, ако вече не бях мъртъв. Друг съдружник отчаяно иска да се сбогува с любовта на живота си. Да се извини за състоянието на финансите или по-точно за липсата на такива. Не може да отмести поглед от горящия двигател. Пламъците осветяват тъмното небе. Не отправя молитва, но го спохожда истината: Тъкмо това заслужавам.

Съдружникът, който е бил най-мълчалив от всички, е осъзнал преди другите, че няма как да преживеят удара. Стиснал е здраво бутилка с уиски, сякаш е лостът за управление, и като по чудо ще се издигнат нагоре, както във филмите. Отпива дълга изгаряща глътка, съпроводена с угризения. Молитвата му гласи: Не позволявай да разбере. Друг от съдружниците в този момент би дал всичко за една реплика. Да е изрекъл: Обичам те. Да е казал: Отивам си. Да е направил избора си и да му е останал верен. Но дори сега, в присъствието на смъртта, думите отказват да се формулират. През целия си живот се чудиш какво ще почувстваш в този момент, а се оказва, че е още по-лошо, отколкото някога си си го представял.

– Мейдей, мейдей, мейдей! – крещи пилотът. Никой от тях не е подготвен. Нито за смъртта, нито за живота след онова, което са направили този ден. Не и за това, че ще трябва да се изправят пред последствията. Жените, които ги очакваха, щяха да платят цената. Последни мисли вместо последно причастие: Не ме хванаха. Не биваше да я предавам. Сега, като ме няма, тях ще ги убият. Тази катастрофа не е случайна. Заглавията ще гласят: „Четирима адвокати загиват в самолетна катастрофа“. Мислят за любимите си хора. За четирите жени, които оставят след себе си. Какво ще говорят хората за тези жени? Поне са още млади. Поне ще бъдат богати. Когато другият двигател също се възпламенява и тъмното море ги поглъща, те оставят след себе си вдовици."
Из книгата

Издателска къща Хермес ООД
Пловдив 4000
ул. Лозенград №51, ПК 4077
info@hermesbooks.com