Изданието има нормативен характер и съдържа основните правила на правописа и пунктуацията на българския език. Разработено е от екип езиковеди, специалисти по книжовен език от Института за български език при Българската академия на науките. Изданието има официален характер – правилата, формулирани в него, са задължителни за писменото общуване. Обхванати са най-важните правописни и пунктуационни проблеми. Всички обяснения са илюстрирани с внимателно подбрани примери от разнообразни източници, представителни за днешната писмена практика. Книгата е предназначена за всички, които си поставят за цел да овладеят правописа и ... |
|
Предлаганият речник разкрива езиковите влияния на циганския език с български, турски, румънски и гръцки езици в резултат на контактите между тях в течение на много години. Речникът съдържа около 2800 думи и езикови форми изписани на кирилица. Издаването на българско-цигански речник ще запълни една неоправдана липса, ще подпомага циганите в овладяването на майчиния език. Съставянето му е облагодетелствано от незначителните изследвания през предишните десетилетия и от издадения циганско-български речник на Я. Маликов през 1992 година. ... |
|
Със своите близо 90 000 речникови единици "Официален правописен речник на българския език" е най-пълният досега справочник от този тип. Речникът има нормативен характер – правилата, формулирани в увода, и правописът на включените в него думи са задължителни за писменото общуване. Уводните части на речника съдържат правилата на писмения език, представени максимално ясно, достъпно и непротиворечиво. Речникът регистрира активния речников състав на днешния книжовен български език и съдържа значително повече думи и форми от досега действалите правописни речници, издания на Института за български език. След ... |
|
Има книги, които са за всеки ден и за цял живот. Те са задължителни за всяка домашна и обществена библиотека, за всяко държавно учреждение и частна фирма. Защото ако искаш да напишеш имейл, молба, докладна записка или официално писмо, без да се изложиш пред получателя, те са най-верният ти помощник. Точно такава е тази книга. "Граматика на българския език" е системно, научно и пълно описание на граматичния строй на новобългарския литературен език. Тя съдържа всички дялове - фонетика, морфология и синтаксис. В нея са дадени основните правила на българския правопис и на българската пунктуация. Методът на изложение ... |
|
Второ преработено издание. ... "История на българската литература през Възраждането" е "учебник" за университетската филологическа общност, но и историографски труд, реконструиращ създаденото от Паисий до Ботев. Книгата представя обхватно и задълбочено литературата на Новото време. Залага на широк кръг от интерпретации с по-обща насоченост към прехода от дидактика към художественост, както и на конкретни анализи на внушителен брой от представителни текстове, със специално внимание към личностите, които имат дял в тяхното създаване. Портретува се делото както на видните участници от Паисий до Ботев, ... |
|
Антологията "Полската поезия между двете световни войни" представя най-характерните тенденции и творци в полската междувоенна поезия. Книгата съдържа пространно въведение и преводи на стихотворения, поеми и литературни програми. Същинската част на антологията включва стихове и поеми от: Леополд Стаф, Болеслав Лешмян, Йежи Либерт, Юлиан Тувим, Ярослав Ивашкевич, Кажимеж Вежински, Мария Павликовска-Ясножевска, Кажимера Илаковичувна, Владислав Броневски, Бруно Яшенски, Станислав Млодоженец, Титус Чижевски, Александър Ват, Тадеуш Пайпер, Юлиан Пшибош, Юзеф Чехович, Константи Илдефонс Галчински, Чеслав Милош и ... |
|
Текстът на Славейков сякаш прави така, че да изглежда раздвоен, да допринася за раздвоени интерпретации. Той дава пример за обръщане във вярата на новото Име, но и пример за чисто българските си корени, за едно друго обръщане и отговор към обръщението на родовата следа. ... |
|
"Романите на Димитър Димов е книга с енергично начало, въвличащо читателя в епицентъра на събитията. Тук липсват детайли от контекста, извадки от богатата история за премеждията на жанра. Но тъкмо този избор иносказателства за ситуацията на самотничество, опредметява различията и различността, съпътствали писателя и говоренето за него. Няма съмнение, че книгата Романите на Димитър Димов е в руслото на налагащата се литературоведска тенденция - тази на психоаналитичното проникване в света на фикционалното. За разлика от много други обаче тя е изключително комуникативна и практикува удоволствието от четенето в себе си ... |