"Пауза
Дорн. Тих ангел прелетя."
А. П. Чехов, Чайка, I действие"Тишината не е нещо, фигуриращо абстрактно в ума. Тя е налична в ритъма на дишането; това е начин на дишане, който тук може да бъде наречен дишане на смисъл или пълнота на момента - тази дефиниция е подходяща също (въпреки превръщането и в тъпо клише).
Пълнотата е проглеждане на човека за вътрешния смисъл. Когато е цял, а не невротично разкъсан в себе си, когато не е раздвоен, разтроен и размножен, а е събран ведно, в един дълбок и собствен екзистенциален център, който е извор на пълнота, предел и блаженство.
Но какво е общото между всичко това и театъра?
Театърът предлага възможност да живееш в продължителността на представлението / живота (като свидетел или като участник) именно по този начин. Да живееш живота е рефлективно и парадоксално изказване, защото конвенционалният семантичен обем на живея предполага просто и неизбежно автоматично състояние на човека, изразяващо се в това да ходи нагоре-надолу, да се показва, да спазва мерки, да вика и т.н. А да живееш живота, означава да осъзнаваш, че си жив, да извличаш / да черпиш от основанието на този живот, да го преживяваш като смисъл, като свръхбитие.
Най-накратко театърът е именно това - живот и смисъл на втора степен."
Из книгата
