Днес е починала мама. Или може би вчера, не знам. Това са първите думи от най-знаменития роман за самотата и абсурда, роман, в който главният герой извършва убийството без омраза и без гняв, сякаш под подтика и с безстрастието на целия околен свят, и осезава вълнението от живота едва в очакване на смъртта. Чужденецът е пестелива и мощна, съвършена творба за разрива между човека и света, шедьовърът в белетристиката на Албер Камю (1913 - 1960), носител на нобелова награда за литература."В нашето общество един човек, който не плаче на погребението на майка си, рискува да бъде осъден на смърт. Звучи парадоксално, но ... |
|
|
"Всеки носи в себе си чумата, никой в света не е неуязвим, по отношение на нея. И човек трябва да бъде непрестанно нащрек, за да не би в миг на разсеяност да дъхне в лицето на другия и да му предаде заразата. Вроденото е микробът. Останалото - здраве, честност, морална чистота, ако щете, - е резултат от волята, която не бива никога да отпада." Албер Камю "Нобелистът Албер Камю, напуснал този свят през 1960 година, едва ли е предполагал колко мрачно актуален ще остане екзистенциалният му роман за епидемия и смърт. "Чумата" е мощен поглед към човешкия живот и неговия смисъл при сблъсъка със ... |
|
|
Разбунтуваният човек е философски поглед върху идеите за бунта, справедливостта и престъпленията."Има престъпления от страст и престъпления от логика. Наказателният кодекс доста удобно ги разграничава чрез понятието предумисъл. Ние живеем във времето на предумисъла и на съвършеното престъпление. Престъпниците вече не са младежи без оръжие, позоваващи се на любовта като оправдание. Напротив, те са зрели хора и алибито им е обратимо: то е философията, която може да служи за всичко, дори да превърне убийците в съдии." Албер Камю ... |
|
|
Сборникът Лято обединява осем есета, лирични и страстни, в които философията се съчетава с поетичността. Дали следва нишката на Ариадна, за да обрисува любимия си Оран, дали преразглежда мита за Прометей в светлината на своето време, дали мечтае за духа на древна Гърция, връща се сред римските руини в Типаза, или се впуска във въображаемо и невъзможно плаване, Албер Камю отвежда на приказно пътешествие, празник за ума и душата. ... |
|
|
"Има един единствен истински сериозен философски проблем: самоубийството. Да се отсъди дали животът заслужава или не да бъде живян, означава да се отговори на основния философски въпрос. Останалото - дали светът има три измерения, дали умът борави с девет или с дванайсет категории - се поставя по-нататък. Абсурдът се ражда от сблъсъка между човешкия призив и лишеното от разум безмълвие на света. Оставям Сизиф в подножието на планината. Ние винаги преоткриваме товара си. Но Сизиф учи на висшата вярност, която отрича боговете и повдига камъни. Вселената, занапред без господар, не му се струва нито ялова, нито ... |
|
|
В долнопробен амстердамски бар се подвизава Кламанс, който се самообявява за "каещ се съдия". В неистов монолог пред случаен и безлик събеседник той си припомня миналото на уважаван парижки адвокат и своята двойственост - в професията защитник на благородни каузи, а в личния живот - разгулен, безскрупулен и циничен. Всеки триумф крие поражение, всеки мотив - скрита подлост. И щом съдът на хората е неизбежен, човек трябва да намери начин да се наложи като съдник - в името на обърнати наопаки ценности. Остра и болезнена, повестта "Пропадане" на нобелиста Албер Камю разголва съзнанието на съвременния ... |
|
|
Камю пише романа Щастливата смърт през 1938 г., но го оставя в чекмедже, за да премине към Чужденецът. Всъщност Щастливата смърт е своего рода предтеча на този шедьовър - героят носи същото име, сходен е, но и различен. Ранният Мьорсо е по-жив, по-жаден за щастие - според своите представи - и е готов на всичко, за да го постигне, дори и ако цената е убийство. Творбата е издадена след смъртта на автора. Албер Камю (1913 - 1960) е сред най-значителните представители на екзистенциализма във философията и белетристиката. Автор е на романи, разкази, пиеси, есета. Носител на Нобелова награда на литература (1957). ... |
|
|
"Някъде високо над двуколката, която се движеше по каменистия път, големи плътни облаци бягаха на изток в задача. Три дни по-рано се бяха образували над Атлантика, изчакаха западния вятър, а сетне се понесоха, все по-бързо, към континента, прелитайки над фосфоресциращите есенни води, разпокъсаха се при досега в мароканските планини, отново се събраха като стадо над високите алжирски плата и сега, наближавайки туниската граница, се опитваха да се доберат до Тиренско море и там някъде щяха да се изгубят. След хилядите километри път над сушата, подобна на необятен остров, пазена на север от морските води, а на юг - от ... |
Рейтинг: 9.50 / 2 гласа 
Добави мнение 
