Разговори на Учителя с Весела Несторова

Петър Дънов (Беинса Дуно) Времетраене: 1:38 мин. Силата на наричането Мирослава Митева Времетраене: 0:58 мин. Аз, която не познах мъжете Жаклин Харпман Времетраене: 1:23 мин. Надхитри мозъка си Даниел Т. Уилингам Времетраене: 1:09 мин. По същото време следващото лято Аннабел Монахан Времетраене: 1:14 мин. Ленорман - ръководство и гадателски карти Тони Сейвъри, Чиро Марчети Времетраене: 1:14 мин. Лятото на нарушените правила К. Л. Уолтър Времетраене: 1:09 мин. Лято в Ню Йорк Алекс Астър Времетраене: 1:18 мин. Супервдъхновени Адам Дорси Времетраене: 1:01 мин. Обича ме, не се обичам Катрин Сентър Времетраене: 1:12 мин. Митотворците Тамзин Мърчант Времетраене: 1:17 мин.

Съставител: Георги Христов. Материалът за Разговори на Учителя с Весела Несторова е извлечен от издадената през 1993 г. книга Път към светлината и в този си вид тя излиза на бял свят за първи път. Весела Несторова си е водила пълни записки при всяка нейна среща с Учителя, а също така е имала и дневник, който става основа на нейната биографична книга.

Разговорите следват хронологична подредба, като започват от юни 1937 г. и са до 31.12.1944 г. Тематиката е разнообразна - от конкретни препоръки и напътствия в личен план до общочовешки и планетарни процеси и обобщения.

Тези Разговори, както и всички останали записани разговори с Учителя от преките му ученици, са безценни за нас, днешните последователи най-малко по две причини. Дават един по-широк исторически хоризонт на Словото, което се е леело по българската земя изобилно повече от 40 години. От друга страна диалогичната форма прави речта доста по-конкретна, тъй като на задаваните въпроси се получават съответните отговори.

Много източници свързват Петър Дънов с едно голямо признание, направено не от кого да е, а от А. Айнщайн:

"Цял свят се прекланя пред мен, а аз се прекланям пред духовния учител Петър Дънов от България."

Според тях, думите са изречени в запис на интервю и са излъчени от френското радио RTF през 1989 г. по повод 110 години от рождението на гения. Предполага се, че връзката между Дънов и Айнщайн е големият български художник Борис Георгиев, познавал и общувал и с двамата.
Неоспорим факт остава, че дори и след смъртта си, фигурата на Петър Дънов, чиито последователи го наричат "Беинса Дуно" ("този, който носи доброто чрез слово") или просто Учителя, продължава да има широко духовно и културно влияние.

На него много хора дължат философията си за успеха в живота, за неговия смисъл, разбирането си за човешката душа и вярата си за това, което е извън обозримото. Това го прави и един от най-влиятелните хора в историята на България. Наред с личността на баба Ванга, Петър Дънов е феномен - и предизвиква към дълбок размисъл, като пробужда интензивно движение в националния ни духовен живот, а дори и извън границите на България. Интересен факт е, че сред съвременните поклонници на Дънов е и прочутият в целия свят дизайнер Пако Рабан.

Ако може с няколко думи да се разкаже това, което стои в основата на повече от 4000 проповеди на Петър Дънов, изнесени в периода 1914 - 1944 г., то може да се обобщи с тези думи - любов, мъдрост, истина, правда и добродетел, произлизащи от Христос като фигура с историческо, космическо и мистично значение. Целта на езотеричните методи на Дънов е да се постигне преживяване на Христос в мисловната, емоционална и волева сфера и да се преобразува представно-понятийното съзнание в образно (имагинативно) - обозначено с термина "разцъфтяване на човешката душа". Отделни трудове на Дънов отразяват и интереса му в областите астрология, хиромантия, физиогномия, френология. Последователите на Дънов се обединяват в миролюбивата организацията Всемирно бялото братство и имат обичай да се събират сред природата за беседи и поучения, като заедно с това изпълняват предложените упражнения от Петър Дънов - "паневритмия", с която се съчетават движение, слово, музика и мисъл.

Житейският път на Дънов започва през 1864 година в село Хадърча, Варненско - още в Османската империя. Завършва гимназия във Варна, а след това - американското методистко училище в Свищов, основите на което са положени от протестантския мисионер д-р Алберт Лонг.

Известно време учителства. На 24 години Дънов заминава за САЩ и се записва в Методистка теологическа семинария в Медисън, а след това се записва в Теологическия факултет на Бостънския университет. От там се дипломира през 1893 г. след завръщането му в България (две години по-късно), започва неговата усилена дейност за пробуждане на духовен живот у българина. През 1897 г. Петър Дънов учредява във Варна "Общество за повдигание религиозния дух на българский народ", което по-късно ще се прерасне във Всемирно бяло братство. Организират се ежегодни събори, както и събирания за проповеди, беседи и лекции. След края на първата световна война, последователите му наброяват близо 40 000 души, а дейността му продължава. Известен факт е, че днешният квартал Изгрев на София е място, открито от Петър Дънов - като селище Изгрева. То става и център за събиране и координация. Петър Дънов трайно се установява в Изгрева и до края на живота си продължава да разпространява своето учение. Петър Дънов умира на 27 декември 1944 г. Учението му е запазено в голям обем литература. В нея читателите могат да открият както теоритичните постановки на учението на Дъновизма, така и практическите съвети за прилагане в ежедневито, които предлага Петър Дънов. Сред известните книги са "Завета на цветните лъчи на светлината", "Сила и живот", "Вяра, надежда, любов", "Прави така всеки ден" и др.

Бяло Братство
София, 1113
ул. Ген. Щерю Атанасов 2
izdatelstvo.bratstvo@gmail.com

Юни, 1937 г.
7 - 24 юли 1938 г. - на езерата
Август - ноември 1938 г.
22 ноември 1938 г.
Посрещане на новата 1939 г.
Януари - март 1939 г.
22 март 1939 г.
5 април 1939 г.
10 май 1939 г.
12 май 1939 г.
29 юни 1939 г.
1939 г. - на езерата
Май - декември 1939 г. - работа на духовната група от 20 човека
19 - 21 декември 1939 г.
13 януари 1940 г.
7 февруари 1940 г.
28 февруари 1940 г.
19 април 1940 г.
24 април 1940 г.
6 май 1940 г.
7 май 1940 г.
Началото на юни 1940 г.
6 юни 1940 г.
14 юли 1940 г.
23 - 24 юли 1940 г., Мусала
6 август 1940 г.
7 август 1940 г.
Август 1940 г.
29 август 1940 г.
29 август 1940 г.
Септември 1940 г.
18 септември 1940 г.
22 септември. 1940 г.
3 октомври 1939 г.
4 октомври 1940 г.
16 октомври 1940 г.
23 октомври 1940 г.
25 октомври 1940 г.
27 октомври 1940 г.
1 ноември 1940 г.
Краят на ноември 1940 г.
20 декември 1940 г.
3 януари 1941 г.
6 януари 1941 г.
7 януари 1941 г.
8 януари 1941 г.
10 януари 1941 г.
10 - 12 януари 1940 г. - духовна задача за образуване на триъгълници
12 януари 1941 г.
15 януари 1941 г.
19 януари 1941 г.
22 януари 1941 г.
29 януари 1941 г.
11 февруари 1941 г.
12 февруари 1941 г.
Пролетта на 1941 г.
23 - 25 септември 1941 г. - на Черни връх
26 септември 1941 г.
28 септември 1941 г.
15 октомври 1941 г.
Октомври 1941 г.
28 октомври 1941 г.
Ноември - декември 1941 г.
Краят на декември 1941 г.
8 януари 1942 г.
16 януари 1942 г.
21 - 22 февруари 1942 г.
22 март 1942 г.
17 април 1942 г.
Около 25 / 26 април 1942 г.
27 април 1942 г.
14 юни 1942 г.
25 юни 1942 г.
Септември - октомври 1942 г.
Посрещане на новата 1943 г.
13 януари 1943 г.
20 януари 1943 г.
28 януари 1943 г.
21 февруари 1943 г.
7 март 1943 г.
21 март 1943 г.
25 октомври 1943 г.
10 ноември 1943 г.
21 ноември 1943 г.
23 ноември 1943 г.
12 декември 1943 г.
28 декември 1943 г.
29 декември 1943 г.
14 януари 1944 г. - Мърчаево
5 март 1944 г. - Мърчаево
6 март 1944 г. - Мърчаево
Март 1944 г. - Мърчаево
22 март 1944 г. - Мърчаево
16 април 1944 г. - Великден
Май 1944 г. - Мърчаево
Краят на май - началото на юни 1944 г.
Юни 1944 г.
Юни 1944 г.
Юни 1944г.
Началото на юли 1944 г.
Началото на юли 1944 г.
12 юли 1944 г. - Мърчаево
Краят на юли 1944 г.
6 август 1944 г. - Мърчаево
7 август 1944 г.
Август 1944 г.
24 август 1944 г.
Началото на септември 1944 г.
Септември 1944 г.
Октомври 1944 г.
18 октомври 1944 г.
Октомври 1944 г.
Ноември 1944 г.
18 декември 1944 г.
23 декември 1944 г.
24 декември 1944 г.
25 декември, 11.30 часа вечерта
27 декември 1944 г.
29 декември 1944 г.
30 декември 1944 г.
31 декември 1944 г.
Весела Несторова (1909 - 2002)