"Да мислим - без език. Да не мислим на език. Да мислим, ние, и да нямаме гласов звук, нито вик за кристалните му дълбини. Да сме отхвърлили гласовите звуци, където не са подходящи. Да мислим като личност, а не като безплътен глас, не като гладен звяр с празни очи, не както мисли дете, което има само себе си и виковете на своята уста за компания. Да гледаме отвъд двата пръстена или трите пръстена на някой от нашите звездолети и да виждаме всяка точица светлина, всяка звезда с ядрено сърце. Да виждаме шарката, която тези звезди образуват в очите ни, отразявайки шарката на очите ни в мрака на старата планета. Как очите ни блестяха в пръстения ни дом, кръвния ни дом! Как ние ги затваряхме и бяхме невидими, грабители в мрака, тайни ловци! Как звездолетите ни сияят в пустотата дом, наша светлина дом! Как се плъзгаме настрани като затварящо се око и ставаме невидими! Да мислим като личност, с пеещия фрактален рояк на ние и да виждаме местата, които още не сме ограбили, не сме разкъсали, с нокти деликатни като хирургически скалпели, за да изтръгнем тайните им! Ах, другият глад, гладът на ние, който няма нищо общо с тялото. Гладът на ние да се пресягаме навън.
Това тяло или онова тяло: обвивка от плът, пълна с гени за сила и свирепост, плът, пълна с гени за търпение и съзиране на модели. Това тяло е любопитно тяло, тяло на наблюдател, добре обучено за звездна навигация и изследвания, ноктите му са нашарени с метални нишки, които му позволяват да пее не само на нас, но и на всеки звездолет, който докосне. Това тяло е тяло, което за малко нямаше да стане ние, за малко вместо това да стане месо, но сега е ние и пее ние, и е тяло, което да прави други тела на месо, а също да прави други тела със себе си: това тяло е пълно с инструменти и ловко с ръцете си върху спусъците на енергийните оръдия на звездолета. Тези тела, които пеят в ние, пеят заедно за плътта на телата, които не са ние, но са построили звездолети и енергийни оръжия. Тела, които са месо и не могат да пеят! Тела, които мислят на език, които викат с устата си и пускат вода от очите си, които нямат нокти, но са свирепи в собствения си глад да се пресегнат навън. Които вече са докоснали толкова много от пустотата дом и живеят в нея, и са стигнали толкова близо до подпространствените портали, отвъд които са всичките ни кръвни домове, нови и стари. Тези тела пеят: умното месо умира като всяко друго месо, както умираме ние, но не помни онова, което е знаело мъртвото му месо. Затова ние спуснахме сродните си тела на една от техните планети, не кръвен дом, а земен дом, пълен с ресурси за заграбване, и ги предадохме за употреба - и месото, и ресурсите.
Да пееш - задоволен глад. Да пееш - разбиране. Само че: Друго тяло дава контрапункт, несъзвучен акорд. Това тяло е интересно тяло, тяло на наблюдател, упорито и патрулиращо тяло, което се е плъзгало странично ту във, ту извън зрителния обхват в същия сектор от пустота през всичките тези цикли и въпреки това си остава интересно тяло. Това тяло пее в ние, пее за няколко умни месни тела, които помнят, каквото е знаело мъртвото им месо. Но не всички. Не всички имат еднакво знание. Не както пеенето на ние. Да мислим за ние, което се раздробява! Което не се обединява; което помни, но не може да задържи формата на ято. Ние пеем смущение и ние пеем глад за пресягане навън, като мислим за раздробяване! Ние пеем също: Какво има това умно месо, което ние нямаме? Какво пеене е тяхното пеене, та не можем да го чуем? И ние пращаме нашите звездолети да се въртят, въртят по-наблизо. Достатъчно близо, за да вкусят."
Из книгата
Книги 
Рейтинг: 8.00 / 2 гласа 
