Сила и живот - том 23

Петър Дънов (Беинса Дуно) Времетраене: 1:38 мин. 1000 любопитни въпроса и 1000 изумителни отговора Времетраене: 0:46 мин. Реката, която помним Уилям Кент Крюгър Времетраене: 0:57 мин. Самотен мъж в Берлин Крис Пауър Времетраене: 0:52 мин. Лятно опиянение в Зелената долина Люси Колман Времетраене: 1:03 мин. Протокол здраве Иван Фурнаджиев Времетраене: 0:55 мин. Божията нивица Ърскин Колдуел Времетраене: 1:07 мин. Пазители Дийн Кунц Времетраене: 0:53 мин. Bitcoin променя всичко Иван Иванов Времетраене: 0:55 мин. Не съвсем мъртва Холи Джаксън Времетраене: 0:59 мин. Murdle. Кримиграми - том 1 Г. Т. Карбър Времетраене: 1:01 мин.

Поредицата Сила и живот е съвместна публикация на издателствата Захарий Стоянов и Бяло Братство. В нея за първи път е представена пълна хронология на неделните проповеди на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно) през периода 1914 - 1944 г. В тях по собствените му думи са изложени всички основни принципи на неговото учение, което той нарича Новото учение на Всемирното Бяло Братство.

От езикова гледна точка неделните проповеди, наричани беседи, са стенографирано говорно слово. Стенограмите на беседите садешифрирани, редактирани и публикувани от различни последователи на Учителя Петър Дънов през различни периоди от време, на което се дължат някои езикови и стилови разлики. По-голямата част от съдържанието на настоящата поредица са сборниците с беседи, които започват да се публикуват от 1915 г. със заглавие Сила и живот.

Много източници свързват Петър Дънов с едно голямо признание, направено не от кого да е, а от А. Айнщайн:

"Цял свят се прекланя пред мен, а аз се прекланям пред духовния учител Петър Дънов от България."

Според тях, думите са изречени в запис на интервю и са излъчени от френското радио RTF през 1989 г. по повод 110 години от рождението на гения. Предполага се, че връзката между Дънов и Айнщайн е големият български художник Борис Георгиев, познавал и общувал и с двамата.
Неоспорим факт остава, че дори и след смъртта си, фигурата на Петър Дънов, чиито последователи го наричат "Беинса Дуно" ("този, който носи доброто чрез слово") или просто Учителя, продължава да има широко духовно и културно влияние.

На него много хора дължат философията си за успеха в живота, за неговия смисъл, разбирането си за човешката душа и вярата си за това, което е извън обозримото. Това го прави и един от най-влиятелните хора в историята на България. Наред с личността на баба Ванга, Петър Дънов е феномен - и предизвиква към дълбок размисъл, като пробужда интензивно движение в националния ни духовен живот, а дори и извън границите на България. Интересен факт е, че сред съвременните поклонници на Дънов е и прочутият в целия свят дизайнер Пако Рабан.

Ако може с няколко думи да се разкаже това, което стои в основата на повече от 4000 проповеди на Петър Дънов, изнесени в периода 1914 - 1944 г., то може да се обобщи с тези думи - любов, мъдрост, истина, правда и добродетел, произлизащи от Христос като фигура с историческо, космическо и мистично значение. Целта на езотеричните методи на Дънов е да се постигне преживяване на Христос в мисловната, емоционална и волева сфера и да се преобразува представно-понятийното съзнание в образно (имагинативно) - обозначено с термина "разцъфтяване на човешката душа". Отделни трудове на Дънов отразяват и интереса му в областите астрология, хиромантия, физиогномия, френология. Последователите на Дънов се обединяват в миролюбивата организацията Всемирно бялото братство и имат обичай да се събират сред природата за беседи и поучения, като заедно с това изпълняват предложените упражнения от Петър Дънов - "паневритмия", с която се съчетават движение, слово, музика и мисъл.

Житейският път на Дънов започва през 1864 година в село Хадърча, Варненско - още в Османската империя. Завършва гимназия във Варна, а след това - американското методистко училище в Свищов, основите на което са положени от протестантския мисионер д-р Алберт Лонг.

Известно време учителства. На 24 години Дънов заминава за САЩ и се записва в Методистка теологическа семинария в Медисън, а след това се записва в Теологическия факултет на Бостънския университет. От там се дипломира през 1893 г. след завръщането му в България (две години по-късно), започва неговата усилена дейност за пробуждане на духовен живот у българина. През 1897 г. Петър Дънов учредява във Варна "Общество за повдигание религиозния дух на българский народ", което по-късно ще се прерасне във Всемирно бяло братство. Организират се ежегодни събори, както и събирания за проповеди, беседи и лекции. След края на първата световна война, последователите му наброяват близо 40 000 души, а дейността му продължава. Известен факт е, че днешният квартал Изгрев на София е място, открито от Петър Дънов - като селище Изгрева. То става и център за събиране и координация. Петър Дънов трайно се установява в Изгрева и до края на живота си продължава да разпространява своето учение. Петър Дънов умира на 27 декември 1944 г. Учението му е запазено в голям обем литература. В нея читателите могат да открият както теоритичните постановки на учението на Дъновизма, така и практическите съвети за прилагане в ежедневито, които предлага Петър Дънов. Сред известните книги са "Завета на цветните лъчи на светлината", "Сила и живот", "Вяра, надежда, любов", "Прави така всеки ден" и др.

Захарий Стоянов ООД
София, 1784
ул. Боян Дамянов 7
office@zstoyanov.com

Ще се зарадва, 15.10.1933
Да правим добро, 22.10.1933
За да благовествувам, 29.10.1933
Там ще бъде и слугата Ми, 5.11.1933
Работа и почивка. Любов и Мъдрост, 12.11.1933
Произход и значение на светилника, 19.11.1933
Красна като Луната..., 26.11.1933
Стани и яж!, 3.12.1933
Земята на живите, 10.12.1933
Освободеният роб, 17.12.1933
О, да ми беше като брат!, 24.12.1933
Да живее душата ми!, 31.12.1933
Слушай, сине Мой!, 14.01.1934
Обичайте я!, 21.01.1934
Огнената пещ, 28.01.1934
Разумните ще разберат, 04.02.1934
Мене слушайте, 11.2.1934
Усилни времена, 18.02.1934
Ако имате Любов, 25.02.1934
Приготовленията на сърцето, 04.03.1934
Словото, 11.03.1934
Стана здрав, 18.03.1934
Какво знамение показваш нам?, 25.03.1934
Очите на мъдрия, 01.04.1934
Тъй мисля аз, 08.04.1934
Наяве, 15.04.1934
Три възгледа, 22.04.1934