Безсмъртен мрак

Изгубена наследница. Бездушен вампир. Тайна, потопена в кръв.

Наследницата Кидан Адане е сираче, израснало далеч от тайнственото общество, от което произлиза семейството ѝ. Общност, в която човешките кръвни линии придобиват власт единствено чрез вампири спътници. Когато сестра ѝ Джун изчезва, Кидан е убедена, че я е отвлякъл вампир - вампир, обвързан със семейството ѝ от поколения, жестокият, но изключително привлекателен Сусениос Сагад.

За да открие Джун, Кидан трябва да проникне в елитния университет Юкслей, а после трябва да преживее съжителството със Сусениос - и то докато той прави всичко възможно, за да я прогони. И няма значение, че извратената нечестива природа на Сусениос привлича безмилостно агресивната същност на самата Кидан и я изкушава да се отдаде на живот в мрак. Тя трябва да преодолее това, да намери сестра си и да убие Сусениос на всяка цена. Кидан рискува душата си, като затъва още по-дълбоко в бруталния свят на вампирите. Там открива вековна заплаха... Кидан трябва да постави Юкслей на колене и да отхвърли последствията от собствените си ужасяващи действия или да прегърне мрачните оплетени пътеки на любовта - и кръвта, за която тя настоява.

"Започнало се е много преди моето раждане... Нещо преследва семейството ни..."
Из книгата

"Свиреп дебют!"
Пъблишърс Уикли

Изданието е с красива цветна порезка.

"През един озаряван от свещи прозорец на университета Юкслей - институция толкова древна, колкото и съществата, които я обитаваха – се виждаха деканът и нейният вампир, потънали в личен разговор. Те се взираха в лист пергамент, на който имаше подробен план на града, и по-точно в капката кръв, избледняваща близо до катедралата. Тази карта беше едно от най-любимите съкровища на декан Фарис, което се бе предавало по наследство в семейната ѝ кръвна линия, преди всички подобни неща да бъдат унищожени. Тя никога не би могла да прости такава загуба.

Преди да попие в пожълтелия лист, кръвта се раздели на три букви и изписа думата мот. Смърт.
– Силия Адане е мъртва - каза деканът точно час след като бяха седнали.
Вампирът ѝ събра върховете на пръстите си и отговори на ааракски. Като за мъртъв език той звучеше неестествено живо, извиваше се като раздразнена змия.
– Значи е истина. Завещанието за наследяване е влязло в сила.
Деканът бутна стола си назад и отиде до прозореца. Нощта настъпваше откъм гората и обвиваше дългите си пръсти около Аратските кули и скръбните им статуи. От статуите на лъвове със зейнали пасти, накацали по каменните стени, бликна златна светлина. Животните се пробуждаха и осветяваха преддверията и коридорите.
– Остават още две Адане - отбеляза тя.
– Нима ще нарушиш обещанието, което си ѝ дала? Смятах, че ти е много скъпа приятелка.
Деканът свъси вежди. На нейния вампир му харесваше да говори честно, но с голяма доза жестокост. Дори като съвсем млада тя най-малко харесваше тази му черта.

Разбира се, че не искаше да наруши обещанието си. Седмици наред кръвта на Силия върху картата бе избледнявала все повече. Тя се бе заразила от болест така рядка, че дори в „Юкслей“ не можеха да намерят лек. Деканът дълго я увещаваше да извика двете си племенници, където и да са се скрили, и да повери на една от тях родовото наследство, преди да е станало прекалено късно. Само че упоритостта бе порок, характерен за всички от семейство Адане. Силия Адане бе платила невероятно висока цена за свободата си. Постъпила бе крайно егоистично, макар да не я бе търсила заради самата себе си. След смъртта на сестра ѝ и зет ѝ преди четиринайсет години Силия беше изчезнала посред нощ с малките си племеннички близначки. Деканът прости това предателство и изоставянето на отговорностите ѝ само заради едно - скръбта.

Скръбта често има такова въздействие - изкоренява напълно всяко чувство за дълг. Именно затова деканът я бе нарочила за враг номер едно, който да овладее първо. И затова бе тук в момента и планираше следващата поредица събития вместо да е до покойната си приятелка. Вече нямаше колебания. Точно това доведено до съвършенство умение ѝ позволяваше да управлява университета Юкслей - институция, поддържаща мира сред двата вида, които иначе бяха естествени врагове. А мирът нямаше да продължи дълго, ако завещанието на семейство Адане влезеше в сила. Деканът реши да не казва на вампира си, че съжалява за даденото обещание. В онзи момент то бе изглеждало оправдано. Нямаше да е от голямо значение дори и никога да не потърсеха момичетата. Тя бе убедена, че Силия ще създаде дом с любимия си и ще му роди дете, като по този начин ще продължи кръвната линия на великия Дом Адане. Само че бе сгрешила жестоко. Смъртта неотклонно преследваше Дома Адане и сега тя нямаше друг избор. Трябваше да му вдъхне нов живот. Вгледа се във все по-плътния мрак."
Из книгата

Издателска къща Бард ООД
София 1113
бул. Цариградско шосе №115-Н, ет. 3
bard@bard.bg