Монолози е сборник с изповеди. Разкази, споделени от различни човеци - тийнейджъри, самотници, хора, изпаднали от обществения поглед и станали прозрачни за другите. Диалози, които водим сами със себе си. В тази самотна форма на себеизразяване авторът е само точен проводник. Той слуша, чува и предава. Прилежно отразява и държи фантазията си подчинена на чуждото признание. Монолозите не търпят авторово флиртуване - усетят ли го, споделящите престават да са искрени. Тази книга е родена с идеята да бъде сцена. Трибуна за онези, които толкова малко слушаме, а толкова много имат да ни казват. Мария Касимова-Моасе завършва ... |
|
|
Разкази. ... "Виждаш ли, времето тече, всичко се променя. Не. Времето е едно и също, неизменна величина. Променяме се ние във времето. Отминалото лято, с щедрите си дарове от знойни багрила и причудливи, цветисти ухания, и то е било и ще бъде - преди и след - милиони пъти ще се преповтаря и преобразява във времето. И тази есен, мека и топла, разстлала се над изнурените оголени ниви, и тя е била и ще бъде във всеки следващ кръговрат на сезоните. Почувствай я, поеми уханието на пръст, на изсъхнала трева, слей се с нея, стани част от неизменното." Зорница Климентова ... |
|
|
"Сборникът с разкази "Хора" направо ме зашемети. Толкова близки усетих героите, че след всеки разказ спирах, за да си поема дъх. За да изляза от неусетното ми вмъкване под кожата на Пламъчето или Агата, да се измъкна от тъмния ъгъл на Ани към светлия Париж, да се отърся от огромната мъка, пътувайки към Маскирания за лек, да се гмурна до Олга или Зисула с копнежа за истинската любов, да нося достойнството на Лудата, да бъда чаровния Дмитри или двете циганки джуджета върху тяхното летящо килимче... Бях всеки един от "хората" на Катерина. И през мен течеше променлив електрически ток и изгаряше ... |
|
|
Двайсет истории, които представят нова страна на твореца Боян Боев . Тези разкази са неговите двайсет гроша, които той грижливо събра един по един в красива кесия и ги споделя с читателите си. В тях има неслучайни препратки към романите Сайбиевата невеста и Последна молитва , обикнати вече от много читатели."Ето ги! Щастлив съм, че най-после успях да събера на едно място разказите, които написах през последните пет години. Всички тях публикувах в моя блог, където се радваха на всеки един прочит, на всяко едно споделяне. Именно те ми помогнаха да си спечеля читателската аудитория и да привлека вниманието на хората ... |
|
|
"Аз и от звездите съм далече на един милион светлинни години, но това ми пречи да ги виждам, когато заблещукат нощем върху небето, да си мисля за тях и дори понякога да имам мълчалив диалог с тях, защото мисълта ми стига много бързо до блещукащия нощем небосвод, тя мигновено стига до него, разорава го нощем и посява там най-тайните си семена. О, какви семена само съм посявал в разораното нощно небе! И колко пъти се е случвало, докато го разоравам, да падне в браздата по някоя звезда и да остане там затрупана, но аз никога не се спрях и не погледнах назад, защото никой орач не се спира и не се обръща назад да погледне ... |
|
|
Избрани разкази. ... Димитър Георгиев Томов е роден 1957 г. в град Павликени. Завършва българската филология във Факултета по славянски филологии и право в Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Работи като книгоиздател. Женен с три деца. Автор е на книгите: "Пришълец" (1985), "Животът продължава" (1990), "Българската книжовна школа" (1997), "Безкрайният катун. Цигански работи" (2004), "Трусове на любовта" (2005), "Пътища" (2007), "Нос Павликени" (2008). Носител е на редица награди сред които: "Националната ... |
|
|
Снежана Попова е професор в катедра "Радио и телевизия" на Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Доктор е по филология и доктор на социологическите науки. Чете пред бъдещи бакалаври и магистри курсовете "Радиокомуникация", "Медиен анализ" и "Медиен разказ". Автор е на монографиите "Общуване чрез радиото" (1985), "Ролята, която избираме" (1990), "Новото радио" (в съавторство, 1995), "Радиокомуникация" (1997), "Социално време медиен разказ 1989 - 2000" (2001) и " ... |
|
|
"Аз чувствам. Ти чувстваш. Той / тя / то чувства. Ние чувстваме. Вие чувствате. Те чувстват. Всички чувстваме. А приемаме ли това, което чувстваме, или умът ни слага филтър и на чувствата ни?" Десислава Христова "Сега гледайки през призмата на времето, се чудя на себе си. Защо е трябвало да демонстрирам щастие, когато съм била нещастна?! Защо е трябвало да лъжа, че всичко е наред, когато съм била тотално смазана?! Защо съм отговаряла Добре съм, когато всичко в мен е крещяло: "Не знам коя съм, къде съм и защо съм."?! Защо съм се срамувала от чувствата си и съм се опитвала да се стегна, да се ... |
|
|
Избрани разкази ... Вили Цанков събира в един том своите най-добри разкази. Талантливото перо на известния театрален и филмов режисьор ни предлага сборник от бравурни човешки истории, подложени под тънкия анализ на талантлив мъдрец. ... |
|
|
Мистика на историческата травма - това е най-краткото определение за разказите в сборника Титан. Сергей Лебедев е създал нов жанр, в който ирационалното е инструмент за преодоляване на смъртоносните последствия от историческото, реалното зло. В сгъстените до крайност, концентрирани до невъзможност за преглъщане разкази миналото е чудовището под леглото, призракът зад прозореца, сянката върху слънцето. Сергей Лебедев (1981 г.) е руски журналист и писател. Още с дебюта си Предел на забравата получава международно признание - творбата е издадена на повече от 15 езика, а българският ѝ превод е награден от Съюза на ... |
|
|
"Емигрант е сборник, написан с много чувство и любов, навеждащ до сериозни размисли и преоценки. Част от описаните истории са по действителни събития, някои от тях - лично преживени от автора. Настоящето допълнено издание включва четири нови разказа, едно интервю и няколко стихотворения." Издателство Еделвайс "Обезоръжаващо честно! Обикновено и мъдро. Така си казах, когато прочетох Емигрант. Скромната, силна и естествена като въздух и камък правдивост тук предизвиква нещо като смут. Марти, Марти - ще ми се да му кажа в такъв миг, - благодаря ти, приятелю, че с мъдрите си разкази, проникновени и ... |
|
|
Девет сказания от старите дни на чудеса и юначества. ... Орисия е откровение на Стефан Стефанов в духа на най-доброто от българската културна традиция. Народното творчество и история са вдъхновители на девет разказа, в които опасността върви ръка за ръка с надеждата, възмездието - с прошката, а усмивката - със сълзата. В Орисия любовта на самодивите е равносилна само на техните проклятия, решителността на юнаците е в сблъсък с коварството на предателите, а мъдростта и верността ще пребъдат във времето. Орисия е една шевица от размишления, чувства и премеждия, които могат да бъдат родени единствено по нашите земи. ... |
