Снежана Попова е професор в катедра "Радио и телевизия" на Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Доктор е по филология и доктор на социологическите науки. Чете пред бъдещи бакалаври и магистри курсовете "Радиокомуникация", "Медиен анализ" и "Медиен разказ". Автор е на монографиите "Общуване чрез радиото" (1985), "Ролята, която избираме" (1990), "Новото радио" (в съавторство, 1995), "Радиокомуникация" (1997), "Социално време медиен разказ 1989 - 2000" (2001) и " ... |
|
"В един разказ, както и в една пиеса, трябва да вземете решение каква е вашата гледна точка и да останете здраво вкопчен в нея", казва Съмърсет Моъм . В тези живописни разкази гледната точка на автора невинаги е прозрачна - според нас това е по-скоро предимство, отколкото слабост. Затова пък историите и случките в тях не оставят и сянка на съмнение, че Моъм добре познава хората и местата, които обрисува, че е завладян от космополитната атмосфера, която пресъздава, че в спомените му се тълпят тропически видения, рикши с безгрижни същества, магически заклинания, екзотични аромати. Сборникът Далекоизточни разкази ... |
|
"Аз чувствам. Ти чувстваш. Той / тя / то чувства. Ние чувстваме. Вие чувствате. Те чувстват. Всички чувстваме. А приемаме ли това, което чувстваме, или умът ни слага филтър и на чувствата ни?" Десислава Христова "Сега гледайки през призмата на времето, се чудя на себе си. Защо е трябвало да демонстрирам щастие, когато съм била нещастна?! Защо е трябвало да лъжа, че всичко е наред, когато съм била тотално смазана?! Защо съм отговаряла Добре съм, когато всичко в мен е крещяло: "Не знам коя съм, къде съм и защо съм."?! Защо съм се срамувала от чувствата си и съм се опитвала да се стегна, да се ... |
|
Избрани разкази ... Вили Цанков събира в един том своите най-добри разкази. Талантливото перо на известния театрален и филмов режисьор ни предлага сборник от бравурни човешки истории, подложени под тънкия анализ на талантлив мъдрец. ... |
|
Мистика на историческата травма - това е най-краткото определение за разказите в сборника Титан. Сергей Лебедев е създал нов жанр, в който ирационалното е инструмент за преодоляване на смъртоносните последствия от историческото, реалното зло. В сгъстените до крайност, концентрирани до невъзможност за преглъщане разкази миналото е чудовището под леглото, призракът зад прозореца, сянката върху слънцето. Сергей Лебедев (1981 г.) е руски журналист и писател. Още с дебюта си Предел на забравата получава международно признание - творбата е издадена на повече от 15 езика, а българският ѝ превод е награден от Съюза на ... |
|
"Случвало ли ти се е, уважаеми читателю, да се приближиш толкова близо до някоя своя мечта, че да я чуваш как диша учестено от вълнение, засилвайки се да скочи колкото може по-далече и по-високо? Усещал ли си как ти самият сякаш вече си го направил преди нея, за да ѝ вдъхнеш кураж, че и тя го може? Защото какво е една мечта, ако никой не вярва в нея, още повече тя самата?! Зная, понякога това изглежда много трудно както за хората, така и за мечтите. Особено когато, изпаднали в отчаяние и страх, се ровим в папката Щастие на десктопа на живота си и файловете, които намираме там, ни се струват толкова малко на ... |
|
"Емигрант е сборник, написан с много чувство и любов, навеждащ до сериозни размисли и преоценки. Част от описаните истории са по действителни събития, някои от тях - лично преживени от автора. Настоящето допълнено издание включва четири нови разказа, едно интервю и няколко стихотворения." Издателство Еделвайс "Обезоръжаващо честно! Обикновено и мъдро. Така си казах, когато прочетох Емигрант. Скромната, силна и естествена като въздух и камък правдивост тук предизвиква нещо като смут. Марти, Марти - ще ми се да му кажа в такъв миг, - благодаря ти, приятелю, че с мъдрите си разкази, проникновени и ... |
|
Девет сказания от старите дни на чудеса и юначества. ... Орисия е откровение на Стефан Стефанов в духа на най-доброто от българската културна традиция. Народното творчество и история са вдъхновители на девет разказа, в които опасността върви ръка за ръка с надеждата, възмездието - с прошката, а усмивката - със сълзата. В Орисия любовта на самодивите е равносилна само на техните проклятия, решителността на юнаците е в сблъсък с коварството на предателите, а мъдростта и верността ще пребъдат във времето. Орисия е една шевица от размишления, чувства и премеждия, които могат да бъдат родени единствено по нашите земи. ... |
|
Дона Александар е родена в град Стара Загора. Работила е в електронен завод, била е актриса в драматичен и куклен театър, рекламен консултант в радио. От 2002 г. живее и работи в Болоня. Има публикувани разкази в български литературни и гръцки емигрантски вестници. В разказите ѝ се преплитат с вълнуваща емоционалност и психологическа дълбочина реалността с измислицата, есето - с прозата и поезията. ... |
|
Любоffни разкази. ... "И Чико чакаше. и сравняваше всички жени със своята Маги и поне малко (а може би и много) харесваше Зоя точно защото приличала на неговата Маги. Само дето вместо грейнало слънце, в очите ѝ плували тъга и умора и косата ѝ не била толкова "свободна". От тази прилика се роди идеята за шегата. Зоя не помнеше точно кой и как я подхвърли. Не помнеше и дали от скука, дали от празнотата на делника, дали от скритата човешка жестокост, която винаги дебне в кътче на съзнанието, се съгласи..." Из "Ноктюрно" Велин Станев е роден на 3 ноември 1967 г. във Велико Търново, ... |
|
Станчо Пенчев се ражда в Шумен през 60-те години на миналия век. Философското му образование в СУ "Св. Климент Охридски" не му попречва понякога да се изкушава и от мерена реч. Има два романа "Късна жена" и "Лунен купол", в който битуват всякакви словесни форми, също и провиденциализъм. Разказите му са публикувани в периодичния печат, печелили са награди. Последното му прегрешение са приказките. Стоян Пенчев е написал превъзходни разкази. Той владее думите, умее да описва картини и хора пестеливо, но точно, като гравьор, знае как да усили простата случка до човешка съдба, знае как да ... |
|
"... Докато се питах коя е причината за това впечатление, прозвуча младенческият глас на художника: – Господа другари, разрешете ми да се оттегля. Ромът в чашата стоеше непокътнат. Папката беше се озовала в лявата му ръка. Дясната вдигна тежкия бастун. Ние и тримата се разбъркахме из джобовете си, но ни възпря властен, енергичен жест. Само Марин извади нова лъскава банкнота. – Моля, моля, господине, това е труд - рече той. – Всеки труд трябва да се заплаща по достойнство. Художникът поклати глава: – Истинската цена вие не можете да ми предложите. Пък и вече ме почерпихте, това беше от сърце и - стига. Неволно ... |