Сабахатин Али е роден е на 25 февруари 1907 година в Ардино. Когато навършва седем години постъпва в училище Фюузатъ Османийе. Баща му, Али Селяхатин бей, е бил офицер. Още щом получава назначение в Чанаккале, цялото семейство се премества там. Сабахатин Али продължава образованието си в началното училище. След като го завършва, се връща в Истанбул при вуйчо си, с когото живее цяла година. През учебната 1922 - 1923 година постъпва в Педагогическото училище в Балъкесир. От това време са и първите му опити в поезията и прозата. Изпраща свои стихове и разкази до различни списания и вестници. Едно от тези списания е Ърмак, ... |
|
|
Във време, когато темата за културната идентичност на отделните народи и дори на самата европейска цивилизация придобива драматично звучене, създаваното в продължение на тридесет години изследване разкрива неподозирани търсения на двама гениални творци, без които не можем да си представим облика на нашия континент. Чрез закодираните в произведенията си тайни Фьодор Достоевски и Уилям Шекспир благородно са ни оставили шанса да погледнем по нов начин себе си и света! Георги Велев е публикувал студии и статии за българския фолклор, за творчеството на Елин Пелин , Йордан Йовков , Емилиян Станев , Фьодор Достоевски, ... |
|
|
Стихотворения за деца и родители. ... "Слънчеви драскулки" представлява книжка със стихотворения на Сабина Садова и рисунки на деца от различни училищни класове в гр. Ардино. "За гласа му пъстър, мощен - нося радост, горест като от звънарник същи. Куккуригууу! Рано, рано двора ни да се събуди, двора с цялата ни къща!" Из книгата Сабина Миланова Садова, родена е на 08.04.1952 г. в с. Мишевско, област Кърджали. Основно образование завършва в родното си село, след което продължава в Девическа педагогическа гимназия при Учителски институт, гр. Кърджали. През годините работи в с. Църквица, в гр. Джебел, в ... |
|
|
Специалист по миграциите на животните очаква преминаването на лястовичите ята, седнал на един връх в сърцето на Сахара. Разтърсващата красотата на пустинята разкрива пред него същинската красота на съществуването. Завладян от гордостта и мъдростта на тагилския народ, научава много неща от водача си Джибрил, опитва платената любов на берберката Жасмина, вслушва се в стиховете, които реди бродещият поет димах Тигриз. От онзи връх пътникът в нощта – нашият специалист по лястовиците – измерва разстоянието до останалия свят, който продължава да се измъчва от войни, и разказва на Джибрил истории за други видове миграции и ... |
|
|
В края на XVI и началото на XVII век в Япония има жестоки междуособни войни, в резултат на които принц Токугава Иеясу установява надмощие над съперниците си и създава велика империя, в която потомците му управляват повече от двеста и петдесет години. В борбата си срещу непокорните провинциални принцове той разчита на самураите - съсловие воини, подобно на рицарското съсловие в Европа. Самураите имали свой собствен кодекс на честта ( Бушидо - Пътят на воина , което произхожда от другото име за самурай - буши), основан върху ученията на дзен будистката школа. В тази книга един от главните герои, чийто прототип е Такуана, ... |
|
|
"Снежана Изворска... Едно често споменавано име на млада поетеса от нашите студентски събирания. Бях започнал да си мисля, че онези нейни талантливи изблици са останали там, в онова младо време. Особено, когато ни стана известно, че Снежана е отлетяла и свила семейно гнездо някъде далече, в слънчевата Галилея... И сега, след толкова десетилетия, пред мен е нейната, все тъй неподправено поетична, нова стихосбирка "Между нищото и сбогом". Бих оставил настрани възможността си за лична преценка и бих цитирал напосоки куп бисерни находки в тази книга: "Когато лястовиците напускаха гнездата, / видях как ... |
|
|
От автора на "Разкази от града под тепетата". ... "Забележителен стил, чистота, яснота, невероятна точност на описанията; картини в които съвсем естествено и без усилие можеш да влезеш и да заживееш... Роман, в който вулгарният живот, животът лишен от ретуша на благоприличието - се превръща в ярка поезия. ...И слово, от което въздишаш с облекчение, рядко срещано в наши дни - облекчението, което идва, когато си позагубил надежда, че в настоящето може да се пише едновременно и просто, и умно - и изведнъж видиш точно това - просто, открито, умно писане! Роман за улиците, бруталността, нежността, изневярата, ... |
|
|
"Безпокои ме светлината. И мракът ме безпокои." Да се чете наум и на глас, шепнешком и с гороломен патос. "И пак се чува как земята зрее...". Да се чете в морен полумрак, в светлините на рампата, под пръските на борда, под одеяло с фенерче, на одеяло сред поляна, на опашка за нещо скучно, иззад рамо в метрото, в предлюбовна нега или следлюбовна меланхолия, в книжарница, в сладкарница, през входове и сводове, в кънтящи коридори. "Само се пусни от всичко. Отпусни се. Остави имената за наричане, името си забрави...". Да се чете на болен, на заспиващ, на внезапно събуден, на весела или тъжна ... |
|
|
Защо патагонците си резервират храст? Какъв е животът в най-опасната чилийска мина? Как бедуините измерват щедростта? Могат ли да ни научат на мир малайските племена? Какво значи да си образован през сърцето? Защо фарьорските лодки плават на тавана? Нови пътешествия със синята палатка . 24 държави и 100 кратки истории от Перу и Аржентина, през Албания и Йордания, до Япония и Нова Зеландия. ... |
|
|
Мирослав Валек е роден през 1927 година в Търнава. Завършил е висше икономическо образование. Дългогодишен редактор и главен редактор на словашки литературни списания, между които "Млада творба" и "Ромбоид". Бил е председател на Съюза на словашките писатели и министър на културата в Словакия. Починал през 1991 година. Автор е на стихове за възрастни и деца. Твърде известни са неговите стихосбирки "Съприкосновения", "Привличане", "Безпокойство" и "Настръхнал от любов". С избрани стихове от тях авторът е представен и на български в книгата "Момчето със звезда ... |
|
|
"Безмоторен, корабокруширал, вече и за дъното готов, триста пъти от любов умирал... пак умирам за една любов." 301-во желание "Сега по-близо си до мен, сега, когато уж те няма, и стаята е тъй голяма, домът ни - като храм студен."Из Невидима ... |
|
|
Разкази. ... "Най-българският жанр е разказът. Казват го литературоведите - и български, и чужди. И вярно го казват, свръхвярно дори: който прочете разказите на Ганка Филиповска , ще се окъпе в българското, ще го залее то като водопад. Ще го залее и ще го пречисти. Защото това са разкази - кръщение, разкази - посвещение: посвещение за това как можеш все пак да се запънеш да останеш човек, когато около теб всичко и всеки те бута към другото, нечовешкото. Да си едновременно и българин, и човек - някои мислят това съчетание за невъзможно, Ганка Филиповска показва не само, че то е възможно, Ганка Филиповска доказва, че ... |
