Любовта идва. Стихотворения

"Безпокои ме светлината. И мракът ме безпокои." Да се чете наум и на глас, шепнешком и с гороломен патос. "И пак се чува как земята зрее...". Да се чете в морен полумрак, в светлините на рампата, под пръските на борда, под одеяло с фенерче, на одеяло сред поляна, на опашка за нещо скучно, иззад рамо в метрото, в предлюбовна нега или следлюбовна меланхолия, в книжарница, в сладкарница, през входове и сводове, в кънтящи коридори.

"Само се пусни от всичко. Отпусни се. Остави имената за наричане, името си забрави...". Да се чете на болен, на заспиващ, на внезапно събуден, на весела или тъжна компания, на въображаем приятел, на пеленаче или старец. "Човек се отчайва, озъбен и малък, търпи и изтрайва без риза, без залък, затваря очи и изписва си вежди, ръмжи и мълчи и засажда надежди...". Да се чете веднъж, два, десет пъти. "Всички сенки имат двойно дъно...". В знак на приятелство или несъгласие, в разрез, всъщност, впрочем, вредом. "Лястовиците са нервни котви, напосоки хвърлени в небето...".

Поезията на Мария Донева е чудесен акомпанимент за всички дишащи и чакащи моменти в живота, но не защото музиката ѝ е монотонна или лесна, а защото е талантлива, почтена, човечна, храбро възторжена, триумфално уязвима ("живо ли е - ще кърви"); защото в нея тъгата е способна да издиша всичкия си мрак и да се превърне в радост ("една наивна топла топка перушина"), но дори да не го направи, любовта непременно идва. "Ти разбираш за какво говоря. Затова споделям само с тебе."
Нева Мичева

Затова и вие не тъжете

Проявете малко деликатност!
Лятото и без това разбира.
Сигурно не му е най-приятно
да повтаряте, че ще умира.

Със уши зелени, с остър слух
тъжните ви думи то дочува.
И настръхва мекият му пух.
И тревожни сънища сънува.

То си е приготвило за край
дрехите най-бели и искрящи.
И се чувства толкова замаяно,
че не иска никакво изпращане.

Иска до последния си ден
да е силно, младо и красиво.
И в сърцето си е убедено,
че по своя воля си отива.

Затова не говорете с жал,
че било за малко и за кратко.
То си има всичко - тънък шал,
чаша, неизписана тетрадка,

книга с пясък, прежалим багаж,
разлюлян хамак във чуждо село.
То се е целувало на плажа.
То не помни - затова е смело.

То минава само. Не тежи
раницата му на раменете.
Лятото за нищо не тъжи.
Затова и вие не тъжете.
Мария Донева

Жанет 2001 ЕООД
Пловдив, 4000
бул. Александър Стамболийски №9
sales@janet45.com

Любовта идва
Мек като пръст над къртичина прясна
Тъгата кротко си стоеше
Любовта ми лети
Ще се срещнем насаме
Топло е - като за зима
Щом всеки порив е осъден
Колко смело трябва да се бори
Детенце
Бадемът се засилил да цъфти
Такъв копнеж по красота
Пръста е твърда, сива и кафява
Когато цъфнаха бадемите
Тя няма как да се заслужи
Под кривата круша
Песъчинката си няма
Мъчително влюбване. Чак те боли
Целите склонове в жълта иглика
Обичам любовта ни, макар че е ужасна
Пак видях една светулка, мило
В очакване кога ще те целуна
Морето ме изхвърли на брега
В сърцето ти витаят божества
Всички мои думи вече спят
Хайде да излезем на открито
Хор на принцесите
Летата бяха глупави преди
Зануляване на греха
Паяк, седнал по турски
Гневът прекипява и става тъга
Сърцето ми бие тежко и думите ми тежат
На младост - само красота
Динята с трясък се чупи на едри кристали
Няма надежда един ден да сме
Влез в прегръдката
Да
Край стадо къщи - стадо крави
Решително стихотворение
Копнея за живота ти
Тя е добре
Ако любовта се овладее
Безпокои ме светлината
Сто пъти се разделяме, без да сме се събрали
Той вика в пустинята
Знам добре какво беше
Аз гледам с обичащи очи
Ще приема: занапред
Подготовка за есен
Прасе и тиква
То е нещо равнинно и изглежда безкрайно
В юмручето си възелът е скрил конец от риза
Любовта щом остане без нас
Спокойна, бледа и красива
Проявете малко деликатност