Да отстояваме вярата, да изповядваме Христос, да вършим Божият воля, да се съпротивляваме на Сатаната. ... Борбата e да отстояваме вярата, да изповядваме Христос, да вършим Божията воля, да се съпротивяваме на Сатаната. Това е книга за смисъла на християнския живот и за неговата истинска същност. Джон Уайт пише с желанието да предаде на читателите си онова, до което сам е достигнал в своя живот: убеждението, че вечният Бог ни обича и иска да ни даде най-доброто - повече вяра в него и повече уподобяване на него. Любовта му ще ни донесе и болка - така силна, както и радостта, защото християнският живот е борба. ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
На страниците на Молитвата ще откриете част от истинската тайна за дарбата на Бъниан . Животът на този християнин е дълбоко свързан и посветен на Бога и точно по тази причина той е човек на молитвата. Трактатът Молитва в Духа е написан през 1662 година в затвора Бедфорд като изложение върху самата същност на молитвата. С ясни и прости думи Бъниан обяснява какво означава да се молим с Духа и с ума си, разглежда трудностите, свързани с духовното молитвено задължение, и показва как християнинът може да отвори сърцето си за Бога като за приятел. В Престола на благодатта Бънинан разисква мотивите ни да застанем пред Бога в ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
Участта на Пилат Понтийски никак не се очертава като розова. Той е извикан да отговаря пред императора за последните размирици в поверената му провинция. За да се подготви за тази трудна задача, той събира в едно ковчеже ценни свитъци и пари. Но става така, че ковчежето се отправя в друга посока и се губи, но не съвсем - то попада в ръцете на друг римски военен. Много векове по-късно е намерено от даровития испански археолог Хосе Мария Аранда, който се опитва да го продаде на църквата. Но попада на хора, които никак не искат това да се случи. Хора, които не се церемонят много и са готови на всичко, за да се докопат до ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
Книгата е част от поредицата "Класическо християнско наследство" на издателство "Нов човек". ... Андрю Мъри е роден през 1828 г. в Южна Африка в семейство на холандския реформаторски пастир Андрю Мъри Старши. Майка му е дъщеря на френски хугенот и консервативна лутеранка. Андрю и брат му Джон са изпратени да учат в университета в Единбург където получават магистърски степени. И двамата са ръкоположени 1849 г. от Холандската реформирана църква и пратени обратно в Южна Африка като мисионери. През юли 1856 Андрю Мъри се оженва за Ема Ръдърфор. Двамата имат осем деца - четири момчета и четири момичета. ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
За нечувания смисъл на живота. ... Във всеки човек звучи една тайна. Един от най-известните съвременни лютиери разкрива тайните на своята професия. Всички фази от изработката на една цигулка - от избора на подходящото дърво, до оформянето на свода и лакирането на инструмента - той вижда като притча за личностното развитие, за нашето призвание и място в живота. Ние се превръщаме в звучащ инструмент, когато неизказаното и непроявеното в живота намери изказ у нас. "Онзи, който търси изпълнен със смисъл живот, няма друг избор, освен да пита какво трябва да се изпълни чрез него. Това ще да е същността на щастието и ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
Най-значимият и всеобхватен труд по систематично богословие до днес. Българският превод е по второто допълнително издание, включващо най-новите тенденции в развитието на богословието и излязло на английски през 1999 г. Книгата на проф. Ериксън е известна в богословските среди със своята умереност и с балансираното представяне на всяка една от големите доктрини на християнската вяра. Богословски редактор на българското издание е проф. Тотю Коев, преподавател по догматика в Богословския факултет на Софийския университет. ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
Книгата е част от поредицата "Класическо християнско наследство" на издателство "Нов човек". ... Йоан Златоуст е смятал обаче, че това е най-подходящият предмет, върху който да проповядва пред император Аркадий. Двете велики прояви на благодат, които са жизненоважни за светиите в този живот, са вяра и покаяние. Покаянието е изчистващо. Ясно можем да видим, че Божият Дух се движи по водите на покаянието, които макар и бурни, са чисти. Сам Исус Христос каза, че ако не се покаем, ще загинем! Жизненоважно е да четем и да изучаваме какво казва писанието по тази тема. Малцина са добрите съветници в тази ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
Един пастир несправедливо е низвергнат. Няма синдикат, който да го защити. И той решава да се защити сам. Всичко тръгва добре, но до един момент. Междувременно нашият човек свършва доста добри неща и всичко сякаш върви много добре. Ролята, в която се е заиграл, му дава възможност да оцени стойността на вярата. Трябвало е да се направи, че застава на вражеската страна, за да разбере, че не може да бъде там. Преживява ново начало в служението си. Но лъжата, която се е наместила някъде във веригата, стои като бомба със закъснител и един ден гръмва. Можем ли да преследваме добри цели с недобри средства? Вечният въпрос, на ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
"Ако, вървейки из пустоща, да кажем, се спънех в камък, и някой ме попиташе как камъкът се е озовал на това място, струва ми се, бих отговорил, че той винаги си е бил там. Но да си представим, че съм намерил часовник на земята и ме попитаха как се е озовал на това място, едва ли бих и помислил да отговоря, както в предния случай, че вероятно винаги си е бил там. Трябва да е имало в даден момент и на дадено място майстор или майстори, които са създали часовника с определена цел; те са знаели как да го конструират и за какво ще служи. Всяко наличие на план, всеки белег на замисъл, които съществуват в часовника, ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
Двама растат под един покрив, но ги чакат различни съдби – Филимон ще бъде господар, Онисим - роб. Но нито господарят е съгласен да бъде господар, нито робът – да бъде роб. Стари истории? А не е ли така и днес? Не продължаваме ли да се мъчим да бъдем господари и да правим другите свои роби? Спокойният живот внезапно си отива и робът побягва, за да търси свобода, а господарят го гони, за да го спаси. Нещата не се развиват според очакванията. Робът ще сътвори много пакости, господарят няма да може да го предпази от тях. По пътищата двамата намират любовта, разочарованието, загубата... Но и нещо, за което не са подозирали. ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
"Теохомия" е предизвикателен роман за съдбите на наши съвременници от началото на този век. Повествованието ясно, но ненатрапчиво повдига въпроса за целта в живота и вродения ни (или предизвикан) стремеж към вечните стойности. Романът на Данаил Налбантски поглъща изцяло вниманието ни и съперничи по увлекателност на "Жребият" - романът му, който през 2007 г. беше номиниран в Амстердам за наградата "Християнска книга на Европа". ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
Този роман проследява всяка от историите на четиримата войника, които си разделят дрехите на Исус Христос."А войниците като разпнаха Исуса, взеха дрехите Му и ги разделиха на четири дяла, на всеки войник по един дял. Взеха и дрехата. А дрехата не беше шита, а изтъкана цяла от горе до долу, затова те рекоха помежду си: Да не я раздираме, а да хвърлим жребие за нея чия да бъде, за да се изпълни написаното, което казва: - "Разделиха си дрехите Ми, И за облеклото Ми хвърлиха жребие". Войниците, прочее, сториха това." Йоан 19:23-24 ...![](/b-images/quad-transp.gif) |