Роман. ... 1949 година. Йозеф Менгеле пристига в Аржентина. Скрит под фалшива самоличност, бившият лекар палач от "Аушвиц" смята, че ще може да започне нов живот в Буенос Айрес. Аржентина по времето на Перон е благоразположена към бегълците, целият свят иска да забрави нацистките престъпления. Но преследването започва отново и лекарят от СС е принуден да бяга в Парагвай, а след това в Бразилия. Скитането му от скривалище в скривалище, предрешен и разкъсван от тревога, няма край... чак до загадъчната му смърт на един плаж през 1979 г. Как лекарят от СС успява да се измъкне от всички опити за залавянето му в ... |
|
|
Как бяха заловени най-големите военнопрестъпници в историята. ... След края на Втората световна война е даден обет, че зверствата на Третия райх никога няма да се повторят. В първите следвоенни дни обаче много от извършителите на тези ужасяващи престъпления успяват да се укрият. Сред тях са Йозеф Менгеле, Ангела на смъртта от "Аушвиц"; Мартин Борман, личният секретар на Хитлер, и Адолф Айхман, вероятно най-безпощадният от нацистките злодеи. С мисията военнопрестъпниците да бъдат издирени и изправени пред съд са се нагърбили "ловците на нацисти": американски адвокат, сражавал се във войната; германски ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
"Когато преди три години бях със семейството си в Токио, където живеехме в квартал Ропонги, на 99 години почина баща ми. Една година преди смъртта си, научавайки, че в последната си книга не съм се церемонил с човек от родното ми село, в кратък, но драматичен телефонен монолог той ми каза, когато дойде неговият час, да не ходя на погребението му. Когато научихме за кончината, аз стоях пред стъклена стена в австрийското посолство в Токио. Гледах навън към малко езеро с оранжеви златни рибки, когато една чапла с широко разперени криле се спусна в края на езерото. В този момент на тъга и щастие си помислих: "Значи, ... |
|
|
Една история за времето след Първата световна война. Как се променя ежедневието на хората и как те започват да се делят сами помежду си. ... В центъра на този роман е Габриел Дан, завърнал се след края на Първата световна война и три години на плен в Сибир. Намерението му е да продължи своя път към дома, но се нуждае от финансовата помощ на богати роднини. Той се настанява в хотел "Савой" и се сближава с хората, живеещи на горните му етажи, които трудно успяват да платят наемите си и са принудени да залагат онова, което имат. Опознава и богатите гости на хотела, които среща всеки ден. От плен се завръща и ... |
|
|
С таланта на психолог и умел майстор на прозата Йозеф Рот разказва затрогващата история за пропадането на един почтен човек в среда от мошеници, търговци и дезертьори, където е трудно да се живее според закона и правото. ... |
|
|
В образа на младия лейтенант Лозе, който след края на Първата световна война припечелва своя хляб като домашен учител, Йозеф Рот като пророк посочва пример за цяло формиращо се поколение от хора, които дълбоко разочаровани и неориентирани, се превръщат в доброволни съучастници на десния радикализъм със своя краен национализъм и антисемитизъм. Първият роман на Йозеф Рот излиза през 1923 година малко преди несполучилия опит за преврат на Хитлер в Мюнхен, като изпреварва действителността и така превръща автора си в пророк. ... |
|
|
В книгата са събрани разкази и новели от австрийския белетрист Йозеф Рот. ... Марсел Райх - Раницки нарича "Легендата за пияницата светец" една от най-хубавите легенди, които са сътворени през ХХ век. Наред с нея в този том са включени и други творби - от ранната новела "Бунтът", които някои смятат за истински исторически роман, до последната "Левиатан" за търговеца на корали Нисен Пиценик. Навсякъде Йозеф Рот разказва преди всичко делнични истории, населени само с трагични фигури, които имат нещастна съдба. Начинът, по който превръща своите герои в незабравими фигури, граничи с вълшебство, ... |
|
|
Антихристът е тук. Не идва с огън и мълнии, а с машини, пари, безверие и безразличие. Йозеф Рот пише Антихристът в изгнание - през 1934 г. във Франция, малко след като е напуснал Германия заради възхода на нацизма. Този текст е смесица между манифест, молитва и предупреждение, както и среща между вярата и отчаянието на автора. Това е неговата страстна реакция срещу новите идоли на времето - техниката, войната, безбожието и тоталитаризма. Антихристът е гневно и пророческо есе - вик срещу духовния разпад на Европа и загубата на човешкото лице на света. Рот осъжда новите богове на модерността - прогреса без съвест, ... |
|
|
Един император, три поколения. Първият от рода Трота чопли земята като словенски селянин, но в битката при Солферино спасява живота на Франц Йозеф I и става благородник. Барони по рождение, следващите Трота растат с мисълта, че най-важното в живота е да служат на Негово Величество. Юношеският порив на последния Трота е да умре под звуците на "Радецки марш" за Хабсбургите и Австрия. За автора Йозеф Рот (1894 - 1939) е австрийски журналист и писател, чието творчество е сред върховете на европейската класика. Ражда се и израства в еврейско семейство в Швабенхоф край Броди, Източна Галиция. Следва философи и ... |
|
|
Франц Фердинанд Трота е последният от славния род Трота. Живее нощ за нощ, а дните си проспива. Докато не идва Голямата война, която променя света му и го белязва с вината, че е несправедливо оцелял. Романът "Гробницата на капуцините", писан през 1938 г., е документ за онова време и за разпада на Хабсбургската империя, а днес заема достойно място на рафта с най-великите произведения в световната литература през ХХ век. За автора Йозеф Рот (1894 - 1939) e скиталец, журналист, пияница, мечтател. Роден в градчето Броди в Източна Галиция, учил във Виена, воювал като доброволец от Хабсбургската империя на ... |
|
|
Световната популярност на Йозеф Рот се дължи преди всичко на романите му "Радецки марш", "Йов" и "Хотел Савой". Изключителната му способност да наблюдава света край себе си и да го превръща в литература, която се проявява в тях, личи ясно и в множеството разкази, които създава от 1916 до 1933 година. Във всички тях Йозеф Рот разказва преди всичко делнични истории, населени само с трагични фигури, които имат нещастна съдба. Начинът, по който превръща своите герои в незабравими фигури, граничи с вълшебство, но е просто много качествена проза. ... |
|
|
"Легенда за светия пияница" е последната новела на Йозеф Рот и в нея се прокрадват автобиографични нотки, защото както своя герой и авторът напуска този свят след самоубийствено пиянство в Париж. Рот си отива отчаян след присъединяването на Австрия към Третия райх, когато му е отнета и последната надежда, че неговият свят, светът на многонационалната монархия може да се върне. Йозеф Рот (1894 - 1939) е австрийски журналист и писател, чието творчество е сред върховете на европейската класика. У нас е познат най-вече с романите си "Радецки марш" и "Гробницата на капуцините". След ... |
