Йозеф Винклер
Ропонги

"Когато преди три години бях със семейството си в Токио, където живеехме в квартал Ропонги, на 99 години почина баща ми. Една година преди смъртта си, научавайки, че в последната си книга не съм се церемонил с човек от родното ми село, в кратък, но драматичен телефонен монолог той ми каза, когато дойде неговият час, да не ходя на погребението му. Когато научихме за кончината, аз стоях пред стъклена стена в австрийското посолство в Токио. Гледах навън към малко езеро с оранжеви златни рибки, когато една чапла с широко разперени криле се спусна в края на езерото. В този момент на тъга и щастие си помислих: "Значи, мъртвият ми баща все пак ми се яви, преобразен като бяла чапла, за последен път, преди да го зарият в земята - с дълги, тънки червени крака, със станалата землиста остра дълга човка, тръгнал да търси червеите на бъдещия си гроб в Ропонги. Проклятието му се сбъдна; ние не се върнахме, а останахме в Ропонги."
Йозеф Винклер

"В Ропонги носителят на наградата Георг Бюнхер от 2008 г. Йозеф Виклер си припомня за своя баща, починал на библейска възраст. Със своя разказ той му издига паметник на опрощаващата любов. Реквиемът за един баща е благословен с невероятна лекота, носи музикалността на периодите от изречения и предлага възхитителна фанатична прецизност, която превръща пишещия в истински поет. "Всичко хубаво, тате" чуваме ние като завършващи думи, "Желая ти лек път!"
Из словото при награждаването на Йозеф Винклер с наградата Георг Бюнхер

Блек фламинго пъблишинг ООД
София, 1505
ул Драговица бл 21
office@blackflamingopublishing.com